Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Пътят
можеш по-добре - направи го тогава, тук и сега. Трябва да бъдеш
по-щастлив и свободен, дори да е там някъде заровил пръсти в гънките на
мозъчната си кутия.
Вземи момиче, това момиче, онова момиче, което и да е момиче и съз-ДАЙ ...
Очите изба са
затворен
в сребърна кибритена кутийка.
Очи,
изгризали решетките до край. ...
За пеперудите в стомаха
Срещнах светулка по пътя си към теб…
Дали това е знак, че вървя в правилната посока? Дали е знак, че ти си моята лична легенда? Казват, че когато си пожелаеш силно едно нещо, цялата вселена ...
За търсенето
Търся го. Под дърво и камък. В гори тилилейски. През девет планини в десета…
Търся го. Бясно и отчаяно. Безнадеждно и безразсъдно. Съзнавано или не съвсем. Въоръжена до зъби с оптимизъм, препасана с веригите на търпението.
Търся го. Като златната рибка. Като ч ...
Не заслужаваш
не заслужаваш пролетите сълзи.
Не исках да съм поредната бройка,
но май това си искал ти!
Ти не заслужаваш обичта голяма, ...
Какво да сторя?
да те накарам да ме пожелаеш?
Какво да сторя, за да те прилаская,
да те накарам за мене да мечтаеш?
Безброй океани ли да преплувам, ...
Огненото кълбо
Воин
С парфюм на “Ангел” е!
Разпуснала
коси в безкрая.
Вълни
трептящи непрестанно, ...
Откровено
Ако можеше да се нарисува, щеше да искри от цветове - от любопитно жълто до и ...
Самота
без теб не мога да живея...
Едва ли казвам нещо ново,
но липсваш ми...отново.
Искам те сега до мен, ...
В птичия ни свят
дните ни понякога.
Изострени
в мълчания и в крясък.
А стъпките – ...
Бутилка жива вода
Изворът беше на почти хиляда години.
“Жива вода” – още тогава бе казал някой и народът се стичаше отдалеч. И така до ден днешен.
Огъвах се под тежестта на двете торби. Рейс, тролей и после пак рейс – нямах кола.
Слязох на моята спирка и полека се затътрих с в ...
СЛУЧАЙНА СРЕЩА НА ДВЕ (АМА) ДУШИ Или смисъла на думата сбогом
Викинг
Пердето
Прозорец, през който се виждаше широка градина с форма на сърце, за която се грижеше непрестанно през всичките си години.
Такава беше първата мисъл, която премина през нея, след като плахо закачваше ...
Н.А.Д. Смъртта /има място за обич/
Небето преливаше от сребристожълто до тъмносиньо и щедро пръскаше цветовете си над града.Всичко, което слънцето оставяше след себе си, беше красиво - mрозрачната топлина на въздуха, пулсът на сенките, меката светлина, топяща се бавно пред тъмнеещото лице на мрака, невидимият шум от ...