Самота
Липсваш ми, така ми липсваш,
без теб не мога да живея...
Едва ли казвам нещо ново,
но липсваш ми...отново.
Искам те сега до мен,
искам те, но теб те няма...
Искам те сега до мен,
искам теб и този ден...
Спри до мене, прегърни ме...
Спри до мене, целуни ме...
Спри вземи от мен сега,
една любов споделена,
любов за теб... любов за нас отредена.
И този ден ще бъде, ден истински и толкова щастлив,
обичай ме и аз тебе ще обичам,
и помня... и зная... аз бях там и бях щастлив.
Аз мога и искам теб да обичам...
Аз май само на това съм способен,
искам теб и теб да обичам,
с теб е свързан най-топлият, истински спомен.
Там в онази тъмна вечер едни очи към теб се взряха,
те нищо нямаше да кажат, но ти тогава ги разбра...
Те казаха, че могат да обичат някой във нощта.
И днес, когато те погледнат, те виждат пак...
Те виждат твоите очи и знаят мило, знаят как...
Как обичали са силно и днес, тъй както и преди,
и знаят, че винаги ще те обичат, дори от самотата да боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Димитров Всички права запазени
