Ще ми е интересно вашето мнение за това стих.
Обич моя, къде си?
Търся те без резултат
на стотици адреси
в не един град. ...

ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ
Как искам да си само миг във моята прегръдка
и устните ми жадни с твойте да се слеят...
По тялото си искам да усетя сладостната тръпка
от нашето докосване и после... да изтлея. ...

Мечтая да бъда луна, деца да ми бъдат лъчите, изгряла красиво в ноща, да давам криле на мечтите. Мечтая да бъда дъга, като дъжд да измивам сълзите, родена от миг красота, надежда да бъда в душите. Мечтая да бъда море, от усмивки да бъдат вълните, като приказно синъо небе, да изпивам сивотата на днит ...

Когато при тебе се върна
във очите ще имам тъга -
в ръцете ми скрит ще е кръста,
а в косите ще плаче нощта.
Идвам, тиха, ограбена, тъмна ...

Искам да нарисувам птица!
Която лети над бели вълни
от мечти и облаци чисти!
Как се слива с безкрая,
и със поглед пронизва простора, ...

Да го е...а в интернета!
Цял ден вчера ме тормози...
И ми спря приоритета
с вас да водя диалози...
Мислите ми днес блуждаят... ...

Намирам се тук от толкова много време, че вече дори спрях да броя месеците, а кой знае – може би и годините. Как попаднах тук, не знам, или по-точно не си спомням, но една картина виждам в съзнанието си, много ясна, като че ли в момента се случва пред очите ми: далечен спомен, чиято вероятност да се ...

Късно е, луната е цяла!
Тази нощ е красива, но тъжна!
От болка плътта е отмаляла,
а душата ми... тя те жадува!
Отблясъци лунни тънцуват в стаята, ...

Искам да ви разкажа една история.
В началото на март отидох на гости при мои приятели. Не бяхме се виждали няколко години и много се зарадваха, когато им се обадих.
Пристигнах в техния град в ранния следобед. Посрещнаха ме хората, оставихме колата и багажа в единия от тях и понеже беше още рано, реш ...

Натъжи ме, тази вечер гората,
щом разбрах, че отива си лятото!
Както птица от гнездото отлита
и си тръгва на есен със ятото!
Плодовете на шипката, вече червени, ...

Гледайте! Изгрева днес е различен -
някак по-ярък, по-светъл и искрен
и вятърът някак по-радостно тича,
сякаш е нещо красиво намислил.
А в душата вече пречистено, ...

На Златка Вълкова-
с уважение!
Жената е силна със страстния вик
на утрото ведро, с дъха на прибоя,
а нейната слабост в поредния стих ...

Даже не знаеш
как те желая,
как съм на звездите сърдита,
защото ги гледаш
всяка вечер ...

Само миг
Само миг и последното листо
от дървото на есента пада.
пожълтяло и невзрачно,
съсухрено от студа, ...

Не идвай! Успях и нарисувах
ликът ти, както го сънувах.
Добра и нежна, както те мечтаех,
от страст и огън, както те желаех,
такава искрена, че с теб не свиквам ...

В празнотата на заспалия ден
крача по улици тесни и тихи,
търся сноп светлина
и надежди за мечтите разбити.
Хлад пробягва вяло по пътя, ...

Хората са като семената на топола или глухарче Носени насам-натам от вятъра безгрижен Тях не може и не бива ги задържа Но пък може ги докосна и усети Полетя с тях за малко или по-дълго И дори да ги обикнеш Но не! Не може да ги задържаш

Когато мисля за теб
сякаш политам,
когато те сънувам -
сърцето ми изгаря,
когато си до мен - ...

Тя има много имена,
но наричам я другата жена.
Казваш, че била по-мила,
а живяла ли е с теб така,
че да й се ще да умре. ...

***
Не ме събуждай, закъсняло утро,
разстлало се по сънените покриви,
потропващо по спящите прозорци,
преливащо от уличните локви. ...

Софийски потайности
Тук куче вие срещу пълната луна,
Момиче младо с свойта плът търгува
И мазни мутри в лъскави автомобили,
Строежи пакостни и гарвани унили, ...

На 100 години разстояние един от друг. Сърцата ни копнеят да са заедно. Разкопчили съмнението, че не се обичаме, напук градим стени. На крачка разстояние. А зее времето пропуснато. Трепери по сама любов. И моята. И твоята.

* * * След прилива е пусто. Само спомен са ласките. До утре може да угасне сърцето на мидата. Но пак ще разтвори душата си, отдавайки се на любимия си, забравила песъчинките, като стъкълца набити в голотата на сърцето й, които бавно я убиват.

Безумна любов ненавреме! Небето от болка кърви. По кървави пътища тича зората след бели луни. Защото е сън да обичаш. Небето безумно боли! Две мълнии с трясък посичат простора на твойте очи. Душата ми стене от обич: безумство и разум в едно да бъдат не могат! Защото е сън да обичаш... Защото е сън.. ...

Дидактическа стратегия за развитие на мисленето при деца с общо недоразвитие на речта
Йорданка Донева
Didactic strategy for development of thinking in children with language delay
Abstract:The possibilities of a new didactic strategy in development of thinking in children with language delay are exa ...

Послушай ме за миг човече,
недей да плачеш, стига вече!
И дай си шанс, дай го сега,
във тоз живот, а не в смъртта!
Защото, знай - не е комар, ...

Дали защото...
Дали защото нещо се обърка, аз не знам...
Чудовище хриптящо се възправи
от бездните бездънни на ужас и на мрак
Вилнеещо страшилище... ...

Звездите закачливо ти намигат
с усмивката загадъчна на Мона Лиза,
Луната сънна бавно се надига
и за среднощен тих обход излиза.
Пристъпва тежко, времето е с нея. ...

Искам само да заспя...
Да заспя и да се потопя
в красиви облаци, в мечти.
Сред красивите ярки звезди
да сънувам само сънища добри. ...

Не виждаш ли?
Безразличието ти ме убива!
Не виждаш ли?
Всичко в мен отчаяно се свива.
Не виждаш ли, ...

Случи се най-после нали?
В друга влюбил си се ти.
Не успя да разбереш дори,
че любовта към теб още в сърцето пламти.
Ето, че дойде и този ден, ...

Ще идвам понякога в твоите мисли,
ще протягам към тебе ръка.
Любовта ми е светла и ведра, и чиста
тя е хиляди пъти от мен по-добра.
За това си отивам, ...