* * *
* * *
След прилива е пусто.
Само спомен са ласките.
До утре
може да угасне
сърцето на мидата.
Но пак ще разтвори душата си,
отдавайки се
на любимия си,
забравила песъчинките,
като стъкълца набити
в голотата на сърцето й,
които бавно я убиват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Василева Всички права запазени
