* * *
* * *
След прилива е пусто.
Само спомен са ласките.
До утре
може да угасне
сърцето на мидата.
Но пак ще разтвори душата си,
отдавайки се
на любимия си,
забравила песъчинките,
като стъкълца набити
в голотата на сърцето й,
които бавно я убиват.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Василева Todos los derechos reservados
