* * *

* * * След прилива е пусто. Само спомен са ласките. До утре може да угасне сърцето на мидата. Но пак ще разтвори душата си, отдавайки се на любимия си, забравила песъчинките, като стъкълца набити в голотата на сърцето й, които бавно я убиват.