Румена (Петя Василева)

ЗЛАТНИЯТ.../продължение - 2/ 🇧🇬

...
Свилена потръпна от вятъра, който идваше откъм гърба й. Погледна Огнян. Очите му искряха в тъмното, устните изведнъж сякаш пресъхнаха, лепнеха и докато говореше, гласът му излизаше сух.
-По цялото крайбрежие делфините били изтребени. Само тук те се появили след няколко години. Завърнали се, но н ...

Румена

Prose

2006-08-25T14:55:43+03:00 115 6

зЛАТНИЯТ.../продължение/ 🇧🇬

...
В една мрачна ноемврийска вечер, наскоро след годежа, Яна застигна Явор, който отиваше към чорбаджи Сирмови. Вече се стъмняваше, хората бързаха да се приберат по домовете си и затуй Явор не обърна внимание на догонващите го стъпки, докато Яна не га хвана за ръкава да го спре. Загърната в някакъв ...

Румена

Prose

2006-08-25T14:01:12+03:00 115

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ 🇧🇬

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
I
Колко време вече чака покачен на стария явор край чешмата - Яна все не идва и не идва! Вслушва се в различни стъпки, надзърта между клоните да я види издалече, цялото тяло го заболя да се свива между листата, без да мръдне, та момите долу да не го чуят. Напразно! И тая заран не я ви ...

Румена

Prose

2006-08-25T13:18:23+03:00 133 4

НА ЗАНИК - ІІІ 🇧🇬

* * *
Оставаше й малко, когато най-после отвори очите си за нея. Дълго, като цял неизживян живот, беше отчуждението му. Видя я отново с предишните си очи – очи на влюбен – докато тя гладеше поредното неделно пране пред телевизора. Стори му се, че този момент се повтаря. Сякаш се завръщаше след дълго ...

Румена

Prose

2006-08-22T14:12:11+03:00 122 8

НА ЗАНИК - ІІ 🇧🇬

* * *
За двайсетте минути от началото на обеданата почивка палеше вече шеста цигара. Беше седнал сред развалините на катедралата с гръб към шумната тълпа колеги, които бяха предпочели удобството на столовете. Отстрани правеше впечатление на усамотил се за професионални размисли. Вече девети ден рабо ...

Румена

Prose

2006-08-22T13:03:11+03:00 109 4

НА ЗАНИК 🇧🇬

НА ЗАНИК
Когато за първи път чух песента на Коцето: „Бавно умираш приятелю” тази история дойде при мен!
„...снощи видях лунен изгрев. Луната беше голяма и червена като слънцето при изгрев. Беше много красиво...” /КРЧ/
Чувстваше се уютно в колата – топличко, удобно, напълно откъснат от всички проблем ...

Румена

Prose

2006-08-22T11:54:15+03:00 120 8

ИМИГРАНТСКО 🇧🇬

Раздадоха ролите. И всичко се свърши. А за нас- каквото остава! Че открай време Господ все сред първите ни е давал. Все сред първите- език, държава, и слава, и сила, и ... робство! А после ни е забравил, защото когато душите раздавал е, нашата била като хляба ланшен корава, жилава като корен, като р ...

Румена

Poetry

2006-08-20T20:46:31+03:00 87 8

И бурените са красиви 🇧🇬

* * * И бурените са красиви - нежелани истини - като мустангите - с гриви бодливи, но вихрени. Не познават покоя и не свеждат главата си. Ще ги впрегне тоя, дето е обяздвал вятъра и оседлавал бурите. Колкото и да ги изтръгваме, те все гледат нагоре! Непокорни са на умората и не знаят що е смирено да ...

Румена

Poetry

2006-08-20T20:44:45+03:00 97 12

Когато обещават синева 🇧🇬

Когато обещават синева Когато обещават синева очите са безкрайно земни. Не се преструват на вода, в която слънцето да се оглежда, защото те самите са слънца – тревисти, пръстени. Когато обещават синева…

Румена

Poetry

2006-08-18T12:18:44+03:00 91 2

Такава съм... 🇧🇬

* * * Такава съм – разпиляна! Започвам сто и безброй неща. Едно недовършила – друго захвана - като планинска река придошла. По пътя си всичко повличам и го влача, макар не докрай, А то все разсъблича, ме, разсъблича – оголях съвсем - по душа.

Румена

Poetry

2006-08-18T12:17:58+03:00 132 14

Не съм светицата... 🇧🇬

* * * Не съм светицата, наранена, отвергната. И светът, който плюят поетите, за мен не е черен. Ако все пак някога дните ми трудно свършват се, а пък нощите идат черни и дълги, то и в мене невинаги светло е – устните пепелни, а очите ми мътни са. Ако все пак някога ми се сърди слънцето, то е защото ...

Румена

Poetry

2006-08-18T12:16:20+03:00 96 4

Стиховете ми 🇧🇬

на теб! Знам, че не са красиви – бодливи. Шепа камъчета в косите ви, коприва в мечтите ви. Ала такива са – като викове – все ме застигат – вечна присъда – за тях да жадувам, без тях да не ме свърта. А времето бодливо все за залъка ме вързва!

Румена

Poetry

2006-08-16T20:48:06+03:00 107 10

Искам 🇧🇬

Стъпките ми да са в рани от непрокарани пътеки и от стъпки пътища раздрани да политат в висинето. Тъй е писано – в небето все да гледаме, раздрали сам сами крилете си.

Румена

Poetry

2006-08-16T20:47:28+03:00 121 8

* * * 🇧🇬

* * * Пътеката, която може и да отминеш, съм аз. Тъничка и неясна, встрани от пътя, тази, по която не тръгва и най-малкият брат, но и аз водя нанякъде, но и аз, може би чакам да вляза в приказка, в която нероден принц да ме потърси в дните си. С трудни стъпки да ме прокара към себе си и към мене. И ...

Румена

Poetry

2006-08-15T12:55:25+03:00 84

* * * 🇧🇬

* * * И да ме хвалят от очите ми мед не тече. Аз съм от хората, дето обичат В стъпките им вода да потече за жадните. Аз съм от хората, дето все тичат, без да броят обувките, изтритите. Обичам шапката да ми стяга и в дирите си прах да оставям – от подметки и от ходила. Стъпвам навсякъде, стъпвам и бо ...

Румена

Poetry

2006-08-15T12:53:53+03:00 89 4

* * * 🇧🇬

* * * Поет няма да бъда, това е само младата ми душа – морски възел развързана – разплита ветровете в нощта, втурва се в техните орбити… Не я гони! Тя идва сама и се обръща наопаки. Дъното й е огледало на очите ти – има пясък, има и вода; има камък, има и трева. Какво виждаш?

Румена

Poetry

2006-08-15T12:50:46+03:00 74

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІІ 🇧🇬

***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...

Румена

Prose

2006-08-13T14:15:55+03:00 123 8

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІ 🇧🇬

***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...

Румена

Prose

2006-08-13T14:05:32+03:00 111 2

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА 🇧🇬

Опит за продължение на "По жицата" на Йордан Йовков
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...

Румена

Prose

2006-08-13T12:44:41+03:00 143 4

Небе зад прозореца 🇧🇬

На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...

Румена

Prose

2006-08-11T14:15:30+03:00 106

!!!-2 🇧🇬

Дресирано сърце! Като оня лъв в цирка – Знае номера сто и две, Но единствено отвикнало е Да бъде себе си!

Румена

Poetry

2006-08-11T13:25:43+03:00 94 6

!!!-1 🇧🇬

Отвикнахме отдавна да бъдем себе си. Ако го сторим - ще настъпи безредица!

Румена

Poetry

2006-08-11T13:25:09+03:00 86 4

На Петя Симеонова 🇧🇬

* * * На Петя Симеонова От детството си помня приказка една за малката пастирка на светулки. Но детството се извървя като подгонена кошута. А приказката ми и тя с торба на рамо в миналото скита. Нима се свършиха светулки и пастири?

Румена

Poetry

2006-08-10T11:48:55+03:00 109 6

На теб, Слънчице 🇧🇬

Защото те има ръся дните си, а те падат като камъни тежки, не като бисери. Защото те има пак ще повярвам: всичко тежи на мястото си и ненамясто не струва: и камък, и бисер.

Румена

Poetry

2006-08-10T11:48:06+03:00 141 4

Стълбата 🇧🇬

Все разпитвах
и все я търсех -
стълбата към небето -
пазена в тайна от поетите
и обвита в мъгли от орисници. ...

Румена

Poetry

2006-08-10T11:47:23+03:00 93 6

На 100 години разстояние 🇧🇬

На 100 години разстояние един от друг. Сърцата ни копнеят да са заедно. Разкопчили съмнението, че не се обичаме, напук градим стени. На крачка разстояние. А зее времето пропуснато. Трепери по сама любов. И моята. И твоята.

Румена

Poetry

2006-08-09T13:52:16+03:00 138 14

* * * 🇧🇬

* * * След прилива е пусто. Само спомен са ласките. До утре може да угасне сърцето на мидата. Но пак ще разтвори душата си, отдавайки се на любимия си, забравила песъчинките, като стъкълца набити в голотата на сърцето й, които бавно я убиват.

Румена

Poetry

2006-08-09T13:50:21+03:00 83

По „Осъдени души” 🇧🇬

Безумна любов ненавреме! Небето от болка кърви. По кървави пътища тича зората след бели луни. Защото е сън да обичаш. Небето безумно боли! Две мълнии с трясък посичат простора на твойте очи. Душата ми стене от обич: безумство и разум в едно да бъдат не могат! Защото е сън да обичаш... Защото е сън.. ...

Румена

Poetry

2006-08-09T13:48:33+03:00 120 16

* * * 🇧🇬

* * * Залезът потече на кървави капки над главите ни. Небето рана ли е или е разпереният чаршаф на насила обезчестена девственица? Вълните преглъщат водорасли, миди и обида. Изплюти, петролените петна изплуват на повърхността – като удавници, завърнали се от оня свят завинаги. Надигат се и забиват з ...

Румена

Poetry

2006-08-08T11:06:01+03:00 132 10

* * * 🇧🇬

* * * На Дамян Дамянов Все още поетът лежи под тревите- не цветя, на гроба му никнат стихове- опарничавоискрени, некрасиви, безумни и жилави, неопитоменодиви, влюбенолилави. Все още поетът лежи под тревите. Цветя не засаждайте! Не скубете тревите! Та в тях е душата му- с безумната жажда в бурен да н ...

Румена

Poetry

2006-08-07T20:24:11+03:00 82

НЕПОЕТИЧНИ ИСТИНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА ПОЕТИТЕ 🇧🇬

НЕПОЕТИЧНИ ИСТИНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА ПОЕТИТЕ По записки от срещата ми с Дамян Дамянов и Надежда Захариева Исках да пиша някак по-различно за семейството на поетите– нетрадиционно, нешаблонно, спонтанно и истинско. Замисляли ли сте се колко изтъркани и обезценени са думите? Колко напразно и неуместно ...

Румена

Essays

2006-08-07T20:23:04+03:00 173 8

? ? ? 🇧🇬

Душите ни са лебеди, които отдавна са забравили да плуват. Но търсят водно огледало сами да си се полюбуват. Душите ни са лебеди суетни, но не извили шия грациозно. Горките! Те не знаят, че отдавна лебедът е станал пате грозно! 96

Румена

Poetry

2006-08-07T16:43:06+03:00 149 16

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ-2 🇧🇬

Как ме впрегнаха в политическата каруца предизборен фЛИРтон Случи се така, че загубих статута си на крайно незаинтересован от политиката и безгрижен човек. Бяха тежки години. Родих се по време на пътя към развито общество, учих по време на преустройството, дообучавах се по време на новата демокрация ...

Румена

Prose

2006-08-06T15:11:31+03:00 90

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ - 1 🇧🇬

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ
Фейлетонистът
Като за начало не смятам да ви се представям със строги биографични данни, поне не рождено място; ръст сутрин и вечер; кила в наядено, ненаядено и преяло състояние; брой лимби отзад (отпред не питайте); номер на обувките с изрязани нокти и неизрязани; поне не пове ...

Румена

Prose

2006-08-06T15:03:15+03:00 97 4

ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ 🇧🇬

ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ
или
Спете с най-новите гащи
фейлетон
“…Безлюдно и на пъпа на града! Тишина с привкус на натрапчива чалга. Някаква супергърла си дере гърлото и си тресе деколтето пред чалгосаната вече клиентела на заведението на края на града. ...

Румена

Prose

2006-08-04T19:38:56+03:00 123 4

Граматика на живота 🇧🇬

Граматика на живота В началото бях главна буква, Защото бях в началото. Отначало започвах да уча, отначало да тичам, да обичам – от самото начало. Да си главна буква е прекрасно! Като началото. После станах правописна грешка – буква на инат – любоФ, вместо любоВ, Бич, вместо Обич, вместо Ласка – ДРа ...

Румена

Poetry

2006-08-04T19:22:00+03:00 130 24