* * *

* * * Поет няма да бъда, това е само младата ми душа – морски възел развързана – разплита ветровете в нощта, втурва се в техните орбити… Не я гони! Тя идва сама и се обръща наопаки. Дъното й е огледало на очите ти – има пясък, има и вода; има камък, има и трева. Какво виждаш?