* * *
* * *
Поет няма да бъда,
това е само младата ми душа –
морски възел развързана –
разплита ветровете в нощта,
втурва се в техните орбити…
Не я гони!
Тя идва сама
и се обръща наопаки.
Дъното й е огледало на очите ти –
има пясък, има и вода;
има камък, има и трева.
Какво виждаш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Василева Все права защищены
