Румена

Румена (Петя Василева)
Имя Петя Василева
Следует 0
Последователи 0
Мои комментарии 166
Комментарии обо мне 228
Ето, аз си умирам да пиша, родена съм за това и макар и да не съм самата кадърност, тогава дишам. А за какво да се впускам в писане, когато днес никой не чете, сама себе си ще чета – е, тогава? Едно на ръка, че след двайсет и кусур века само от нашата ера по света са се нароили сума ти писци, а и истината да си кажем, някои от тях са достигнали до такова съвършенство, че няма накъде, отде ти самочувствие да пишеш след тях? Защо тогава “очите ни са отворени”? Отде тая жажда? И как човек да посмее да ЖИВЕЕ, да прекрачи ОЦЕЛЯВАНЕТО?
Избранные произведения
24 результатов

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІ 🇧🇬

***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...
Проза
109 2

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА 🇧🇬

Опит за продължение на "По жицата" на Йордан Йовков
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...
Проза
141 4

На 100 години разстояние 🇧🇬

На 100 години разстояние един от друг. Сърцата ни копнеят да са заедно. Разкопчили съмнението, че не се обичаме, напук градим стени. На крачка разстояние. А зее времето пропуснато. Трепери по сама любов. И моята. И твоята.
Поэзия
135 14

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІІ 🇧🇬

***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...
Проза
120 8

* * * 🇧🇬

* * * Залезът потече на кървави капки над главите ни. Небето рана ли е или е разпереният чаршаф на насила обезчестена девственица? Вълните преглъщат водорасли, миди и обида. Изплюти, петролените петна изплуват на повърхността – като удавници, завърнали се от оня свят завинаги. Надигат се и забиват з ...
Поэзия
129 10
Ещё произведения