* * *
* * *
Залезът потече на кървави капки
над главите ни.
Небето рана ли е
или е разпереният чаршаф
на насила обезчестена девственица?
Вълните преглъщат
водорасли, миди и обида.
Изплюти,
петролените петна изплуват
на повърхността –
като удавници,
завърнали се от оня свят
завинаги.
Надигат се и забиват зъб
в бялото лице на небето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Василева Все права защищены
