8 ago 2006, 11:06

* * *

  Poesía
133 0 10
* * * Залезът потече на кървави капки над главите ни. Небето рана ли е или е разпереният чаршаф на насила обезчестена девственица? Вълните преглъщат водорасли, миди и обида. Изплюти, петролените петна изплуват на повърхността – като удавници, завърнали се от оня свят завинаги. Надигат се и забиват зъб в бялото лице на небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios