* * *
* * *
Поет няма да бъда,
това е само младата ми душа –
морски възел развързана –
разплита ветровете в нощта,
втурва се в техните орбити…
Не я гони!
Тя идва сама
и се обръща наопаки.
Дъното й е огледало на очите ти –
има пясък, има и вода;
има камък, има и трева.
Какво виждаш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Василева Всички права запазени
