* * *

* * * Пътеката, която може и да отминеш, съм аз. Тъничка и неясна, встрани от пътя, тази, по която не тръгва и най-малкият брат, но и аз водя нанякъде, но и аз, може би чакам да вляза в приказка, в която нероден принц да ме потърси в дните си. С трудни стъпки да ме прокара към себе си и към мене. И дори, когато го галя с драки – такава бодлива да ме обича! И дори, когато засенчвам косите му, да не избяга. С твърди длани да разгърне храстите и за слънцето да ме открие.