Гери Години наред неуморно те търсех Една на света - уникална жена Родена прекрасна и нежна богиня Изпълни едничката моя мечта София 29 май 2004

Гений велик днес се роди Една звезда на небето изгрява "Откровения" - сайтът той сътвори Рисунки, есета там приютява Георги, ти обичан админе Искам да кажа много неща Завинаги ще се помни твоето име А ти ще живееш в наште сърца Вино се лее, червено пенливо И всички ний пием за тебе сега Нещастна дев ...

"Напразно ли съм живял?", се питам в последния час, И търся пътя към себе си. Женски образ се изпречва пред мене тогаз И ме обгръща с ръцете си. "Напразно ли съм живял?", се питам отново И проливам последни сълзи. А тя е до мене и е готова Душата ми да спаси. "Напразно ли съм живял? Кажи ми любима! ...

Защо така се отчуждихме? Нима чашата до дъно не изпихме? Нима животът път не ни проправи, Или любовта отново ни забрави? Нима не си подадох аз ръката? Нали опитахме да повалим стената? Нима не потърсих топлината твоя? Нали опитахме да разрушим покоя? Нима не чувствахме едни неща? Не виждахме ли пътя ...

Любов с кървави сълзи
Не знам дали ще можете да разчетете това, което пиша в момента. Моля да ме извините. Едва ли обаче и вие ще пишете по-добре с оковани в белезници ръце. На всичкото отгоре ужасно ми убиват и прангите на краката - явно глезените ми са подпухнали... или пък всеки момент ще се случ ...

Ето те отново на тази уличка,върху която лунната светлина пада неуверено.Изпълнен с тъга и страх,разбиващи съзнанието ти,ти се отправяш към безкрайната пътека на самотата...Хиляди мисли те връхлитат,опитваш се да разбереш другите - но правиш скок в празнотата.Всичко това те обърква.Исторята се повта ...

Слепецът
Всички познаваха слепия уличен музикант. Всеки ден в ранни зори облеченият изцяло в черни кожени дрехи човек сядаше на ъгъла на 42-ра улица и Парк Лейн и стоеше там до 9-10 часа вечерта. В свиренето му имаше някакъв ритуал, който никой от любопитните минувачи досега не бе успял да разгадае: ...

Вавилонската курва
Аз съм Христос.
Китките на ръцете ми нямат здраво място по себе си, само че вместо от гвоздеи, раните са от бръснарски ножчета, начупени стъкла и кухненски ножове.
Обувките ми са изпокъсани от дългото скитане, но не из вечните свети земи на Израел, а из покритите с калдъръм кокети ...

13-ата глава
(От цикъла "Кръчма "Зелената котка" - 6)
Събудих се от звука на камък, който стърже върху камък. Отначало не можах да осъзная откъде се разнася сухото търкане, но после полъхът, който разбута застоялия въздух, заобикалящ ме от незнайно колко столетия, освежи паметта ми. Бях в гробница. ...

Днес се чувствам изключително свежа.Ръцете ми са ледени ,все едно са отрязани къс4ета от леден блок.Навън е прекрасно слънчево време .Но времето несъответства
на онова което усещам никак даже .С усмивка вътре в мен се таи една надежда един мираж. На върховното недостижимо блажено докосване до онова ...

Усмихвам се но всъщност душата ми плаче.Усещам топлината от неговата ръка,която ме е хванала здраво ,като в примка.Вървим напред забързано...с бързината на товарен влак който няма търпение да се отърве от ненужния товар ,който носи.Слънцето се отразява в червените къдрици на момичето,а топлия вятър ...

Дъжд ситен вали а аз събличам твоите дрехи нали дори и само с очи
Две думи моля те ми кажи че искаш двама да горим в ноща на греха когато заваля дъжда
Подай ми твоята нежна ръка и ми позволи да те усетя в моята прегръдка
Моля те ти ела и нека два да усетим и изпитаме любовта която се крие в нашите с ...

Да,да искам да целувам аз товята снага и с красива роза да попаря твоята душа обичам те мила
Искам да ми позволиш да докосна аз твоето лице и да го погаля с нежно бяло перце луд съм по теб момиче
Видях във твоите очи как блестят диаманти и рубини моля те позволи ми да ги любя до зори
Видях кристална ...

Не няма кой да гали моите очи и аз да любя нейните устни не няма но искам да си ти повярвай ми
Ще погаля твоето лице и знам ще покоря аз твоето нежно сърце само с пръшче
Моля те позволи ми да целуна тези твой сочни устни и да ти кажа обичам те аз любима
Диамант аз подарих на твоите очи и те почнаха ...

Без теб пак боли със,теб сърцето ми кърви от твоите лъжи ахх защо ми изневери кажи
За теб аз живях за теб аз дишах ахх защо ти ме нарани с толкова лъжи ,ахх защо
Може би ти срещна любовта на живота си може би ти обичаш вече други очи не знам ти кажи
Кой ли ще гали твоите очи,кой ли ще съблича вече т ...

През дупките на нищо подозиращата тленност
вали един дъждец пресипнал
и всяка капка му отнема това което някога е искал
сред гроздове от безразличие надничат кривогледи истини
мистично ...

Късен следобед , нали?
Бирите в хладилника треперят
От колко време не съм бил сам
Сега се чувствам неопределено
Страхотна тишина ...

Така както пада снегът те обичам
прикрита зад цветното твое лице
до претоварените пепелници
когато тъжно не вярваш
а сълзите прозират през смехът ти ...

Дори когато трябва да отидеш до някъде ей така
само за да го направиш
не взимай нищо със себе си нека всичко остане
за да види какво е без теб
и не след време а след нещо много повече от време ...

По дърветата останаха листа за още три вятъра
ЧасоВиновника издиша…
През ръцете си виждам
как Бръшляма обхваща зимната луна
как бездомните кучета ми се хилят мръснишки ...

Гледаш ме непрекъснато гледаш ме с бавните си конски очи
Благодатно меки все прощаващо големи
Насълзен ти се виждам през мокрите ти зеници размекнато раз плакан
Бялото петно започващо от челото завършва точно до пълнолунните ти устни…
Бялото петно …чудно ми е как нелепо контрастира на чернобялата ти ...

Отново тоя апетит към безплодно карираните обещания
нали не моите боси крака мачкат сухите трохи на разпуснатата страст
която никне от процепите на паркета
от основата на профила чак до краката
до стиснатите колене на мОралният Страх

Вятърът…как лови кристалите и ги завихря с писък
тук на високото летящата ми къщичка не се приема като призрак
в черното зад бялото по занемарените алеи там потръпвам от зависимост
до бръшляна белезница сред мокрите цветя на опечалението аз съм
стар ...

Не късай цветята и тях ги боли
Не настъпвай с крака и плевел дори
Всичко е живо,но я погледни
Вече е свело на доло глави
Защо да говоря,а не да мълча? ...

Когато болката достигне своя връх
На небето облаците вечно се събират
сутрин с тежък дим и розова дъга,
но изгрева очите не намират,
че те са две бездънни езера . ...

Магия
Ръцете ти усещам, тръпнеша стихия,
за тях пребродила бих планини и езера
додето пак ги усетя и открия ...
Жадувах аз за тази топлина ... ...

Тази вечер си мислех за теб
И те откраднах от мечтите си красиви,
И те заключих във затвор на самодиви
А между нас стоят години,
Може би затуй душата ми те иска. ...

ПРОЕКЦИЯ
Далечни сини планини
Потънали в мъглите на Пространствата.
Легионите на наща страст
Покорили огрените от слънце градове... ...

Алени бегонии
Стоя пред огледалото и виждам, че съм объркан. Дали да го питам? Сигурно има някакъв шанс той да може да знае? А ще ми каже ли? Искам ли и аз да разбера? Когато аз го гледам, той вижда ли ме? Ако имам право да задам само още едни въпрос кой да е той? Имам ли право? В дясно от мен чувам ...

От сладките ти устни искам още,
докосващете пръсти голите гърди.
Искрените стонове на двама души,
изгарящо сега от спомена боли.
Изплаших се и тръгнах без да се сбогувам ...

От хорски думи вече ми омръзна,
от чужда злоба как се уморих!
Опитвах гръб на всичко да обърна,
превърнах се във скучен стих.
По пътищата лутах се безцелно, ...

Ако те бе дарила светлината,
ще топлиш скрита в тишината!
Ако земята дар бе дала,
ще си постеля,за да легна отмаляла!
Ако от вятъра си взела, ...

Утрото с усмивка посрещни
очи впери нагоре към небето,
на слънцето целувка изпрати
топлината усети си в сърцето!
Любов разпръсквай ти навред ...

Колко е тежко понякога да осъзнаеш,че си сам дори и сред хиляди хора около теб,да се почувствош не на място сред хора с който нямаш нищо общо и обща тема на разговор.Гадно е да почувстваш очуждението от теб на заобикалящата те среда!Моментът когато се почувстваш напълно излишен и че и без теб може,ч ...

Преди да умра бях тежко болен.През цялото време покрай мен бяха майка ми,баща ми,сестра ми,жена ми,макар че напоследък изобщо не се разбирахме
и се бяхме очуждили един друг.Нямаше я покрай мен онази,която толкова много очаквах и обичах.Тя неможеше да доиде.Всички знаеха че ще умра.Само майка ми невя ...

Оби4ах те но вси4ко умря, оби4ах те и ми е болно сега. Аз не исках да те нараня, не исках да отворя рана в твоята душа, исках просто да съм с теб в ноща и усещах тръпката на любовта. Но защо изгубих я сега Ти ще ме забравиш -бъди сигурен в това, но аз винаги ще помня как нараних дълбоко твоята душа!!!

Обичах с фанатизма на Непожеланата. На "онази"- НЕжената във живота ти. Лъгах с глупостта на Неразбраната. На онази,чиито истини не спят в леглото й. Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната. Да,бях,объркваща,и плачеща,и молеща, но имах нещо,нямаща го и Избраната - болката,с която ще обичам вечн ...

Защо той е в моето сърце, защо тая мечтите още в мен, защо споменът не иска да умре, да замине,като хубав ден?!? Защо в сънищата си те виждам, защо нищо не е като преди, искам да те ненавиждам, но оставил си във мен болезнени следи?!? Защо остави спомен да гори, защо позволи да кажем"стига", сега и ...