Скучен стих
От хорски думи вече ми омръзна,
от чужда злоба как се уморих!
Опитвах гръб на всичко да обърна,
превърнах се във скучен стих.
По пътищата лутах се безцелно,
как вярвах,че това ще ми спаси!
Убивах спомените безрезервно,
убивах себе си,не се и съжалих!
от чужда злоба как се уморих!
Опитвах гръб на всичко да обърна,
превърнах се във скучен стих.
По пътищата лутах се безцелно,
как вярвах,че това ще ми спаси!
Убивах спомените безрезервно,
убивах себе си,не се и съжалих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Иванова Всички права запазени