Тишина Тишина - злокобна Самотата раздира моя сън И ме измъчва Тишина - жестока Сякаш нещо вътре в мен Имам поглед замъглен Тихо е, сякаш не съществува шум Едничък вопъл, едничък стон Да чуя нещо в синхрон Аз съм глух в тишина Звук - опасен Раздира моя сън прекрасен Сякаш не съм с теб сега Звук - па ...

Дали е вярно туй що казват-
че ставаме найстина по-силни
единствено от раните,които ни убиват
в моментите ни най-лабилни,
когато чувстваме,че изход няма ...

Небето потъмня,облаците обгърнаха радостта ми.
усещам че ще вали,ще има буря,
придружена с много мъка,сивота и забрава.
А аз те обичам,а аз те желая
но природата ми подсказва чрез тази стихия ...

Постепенно -
зелените очи
на желанието
присвиват зеници
и уморени заспиват ...

I Will Aways Love You
If I should stay
I would only be in your way
So I'll go but I know
I'll think of you every step of the way ...

Оптимизмът ми си бе наивност.
На хората доверие раздавах.
Усмихвах се!И всеки поздравявах...
Опарих се!
Затворих себе си в черупка... ...

Като радикал свободна... Весела Кънчева Четвърт век съм вече тука- четвърт век във Института, дълъг срок- не е шега, стара пушка съм сега! И понеже съм от ИОХ- няма как без "АХ" и "ОХ"! Спомени безброй, различни, и прекрасни, и комични, на липидка романтична! Като радикал свободна не се чувствам ста ...

Предателство и обич Весела Кънчева Когато осъзнах - изумена, че и най-близките ми хора могат да ме предадат... Когато се почувствах - изгубена, в препълнения свят от хора, и не знаех кой няма да ме предаде... Тогава видях - просълзена, че само синът ми сред многото хора, ме гледа с тъжни и пълни с о ...

И как безгрижен бе денят ти днес,
и как говореше с дърветата,
кълвеше зрънца по прашните чакълести пътища,
летеше ти наволя из небесата...
И реши да си починеш...защо,защо реши така, ...

Мили звездици-мои сестрици Весела Кънчева Мили звездици мои сестрици.. Искам да литна при вас да стигна... Искам да ви прегърна и в звезда да се превърна... Само дето не зная ще мога ли звезда да стана... Ще мога ли като вас да светя, ще мога ли като вас да грея... Че нали долу на Земята ми е отсъде ...

Ето пада пак нощта Не спира да кипи кръвта Във мрака дяволи танцуват Над покушението ти те пируват Лежиш безсилен с поглед към луната Единствен признак е на светлината Душата ти от демони обсебена Потънала е в царството погребано Но не, не ще си идеш ти от този свят Вампир да си, ще бъдеш прокълнат ...

Не те искам отново при мен!
Независимо как се завръщаш...
В животът ми вече на вид подреден
ти яростно влизаш и пак преобръщаш.
Ето,тръпката силна,чувствата нови ...

Обърна се играта срещу мен и се превърнах в губещ, без вина и основни грешки се оказа,че аз няма да финиширам, а си оставам някъде след старта да ближа раните си от последвалата загуба, а ти спечели....в играта на живота.

Дните отлитат безвъзвратно, а ти не си до мен, бие сърцето напразно, спомена гори в душата. Искам да си тук до мен, да се върнеш в моя ден и на раздялата да сложим край, любовта ни да се завърне... Душата обезобразена, плаче без звук,без глас и съня замина някъде далече, нощ и ден се сляха в мен. Са ...

От чуждите пришествия събирам своя ад, където безтелесното изгаря във страдание. И нямото вълшебство е спомен скъп, назад по пътя пуст останал. Кристалното сияние в миражни измерения разтваря се студено, и мрачно вдъхновение терзае ми духът от тягостни копнения проказно уязвен, разкъсван от съмнения ...

Хищни дракони зелени
пак душата ми разпъват –
търсят хора набедени,
но логично пак се спъват,
а умело се преструват ...

Безсънието прокуди ноща ми и превърна я в мрачен ден, а деня,превърна се в нощ, със светлината си заслепява очите уморени! В камината остана само пепел след твоето заминаване не остана поне искрица в нея или поне спомен от любовтта ни. Отново чудя се накъде да вървя и чакам знак от съдбата, но вярва ...

Търсиш ме в среднощни спомени,
където съм безсънна и будувам.
Заспиваш с мислите за мен, но късни,
защото в моите отдавна друг сънувам.
Желаеш моите среднощни страсти ...

Завърна се. Съвсем различна.
Съвсем в несвяст и нелогична.
С раздрани шепи и без думи -
а бяха думите куршуми.
Завърна се. Приседна тихо. ...

Дарявам ти щастие - неопаковано-
не съм го подвързала,
панделка цветна отгоре му
даже нямах да вържа...
Какво пък? Реших във очите си ...

Слънчице, така си далече,
а те докосвам със длан!
С нежни лъчи ме обгръщаш
и ме обичаш, аз знам!
Ти се усмихваш в съня си, ...

Кратката история на един фестивал …и неговата публика
Пътуваме за Ниш…Настроението в автобуса е приповдигнато.Отиваме на поредния международен хоров фестивал.Дамите от хор „Златна лира”-Търговище са много интересни и по своему уникални,жизнени-с невероятно чувство за хумор и творчески хъс.Време за с ...

За всеки миг прости!
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини ...

Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи, ...

Вървят по магистралата си мравките... Със бодра стъпка бързо маршируват. Шпалир им правят чинно незабравките и с корени нозете им целуват... Чадър от сянка правят им тревичките, да спрат за миг под тях да си починат... Дългът по-силен е от тях самичките... Ще легнат, щом телцата им изстинат... И ден ...

Мистър Финч стоеше пред огледалото. В краката му се търкаляха най-различни маски, всичките на животни. Имаше всякакви – пилета, кучета, камили, слонове, дори и една маска, силно наподобяваща птицечовка. Точно в този момент мистър Финч си беше сложил една маска на крокодил. Влечугото така пасваше на ...

Не ми се сърдете твърде много:))
Опит 1 за разказ
Доволна, мама Силви сготви вечерята.Днес се очакваше да пристигне голяма изненада, по случай 20 годишнината от сватбата й с татко.Той скоро се появи твърде весел, погледна мама влажно и хващайки я за ръката я поведе безмълвно по стълбите.Трябва да се ...

Мразя да пазя вещи,
думи и чувства за утре.
Обичам дългите срещи
в които незнам че е сутрин.
Ноща я ползвам за ден, ...

Очи-извърнати.
Сърце-спряно.
Ръце-трепетни.
Уста сбрани
в лице бледо. ...

Усещам, че умирам
Защо, когато усетих, че умирам
ти казах, че те обичам?
Не трябваше да чакам досега,
когато го разбрах, ...

Две тела се носят плавно
в ритъм на тъжна балада.
Очите ти ги следват жадно.
Душата ти бавно изгаря.
Виждаш как се сплитат ръцете, ...

Очите му, Господи! Ти ли му ги даде или Дявола!? ................
Проклинаш ме, нали! Проклинай!
Но днес е вчера. Забрави!
Придърпай чашата със вино
ако по-мъничко ще те боли! ...