Терзание
От чуждите пришествия събирам своя ад,
където безтелесното изгаря във страдание.
И нямото вълшебство е спомен скъп, назад
по пътя пуст останал. Кристалното сияние
в миражни измерения разтваря се студено,
и мрачно вдъхновение терзае ми духът
от тягостни копнения проказно уязвен,
разкъсван от съмнения на скръбен кръстопът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Рангелов Всички права запазени
