Jul 31, 2006, 3:02 PM

Терзание

  Poetry
172 0 26
От чуждите пришествия събирам своя ад, където безтелесното изгаря във страдание. И нямото вълшебство е спомен скъп, назад по пътя пуст останал. Кристалното сияние в миражни измерения разтваря се студено, и мрачно вдъхновение терзае ми духът от тягостни копнения проказно уязвен, разкъсван от съмнения на скръбен кръстопът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Рангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей,Анг!
    Замених въпроса дали си струва с..какво да направя за да си струва?
    Поздрав!
  • Харесва ми този стих!
    Върна ме малко назад във времето,когато вървях по една такава пътечка и после стигнах един такъв кръстопът..
    Поздрав!
  • Творбата ти ме предизвиква да ти отговоря чрез съответен текст.
    Поздрав!
  • Поздравления, дано открием мира в себе си, за да спрем да се съмняваме.
  • Джейни, не се съмнявам в глътките кафе, но в смисъла на удоволствието - да! В крайна сметка всичко е толкова субективно. И дали си струва!