Терзание
От чуждите пришествия събирам своя ад,
където безтелесното изгаря във страдание.
И нямото вълшебство е спомен скъп, назад
по пътя пуст останал. Кристалното сияние
в миражни измерения разтваря се студено,
и мрачно вдъхновение терзае ми духът
от тягостни копнения проказно уязвен,
разкъсван от съмнения на скръбен кръстопът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Рангелов Todos los derechos reservados
