Алина
Алина е циганка – бъхлива и черна.
Има чудни зелени очи, пълни с горящите сенки на стари мечти.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Тя спи, яде, работи с едни и същи дрехи, отблъскващи с един и същ гнуслив дъх.
Всяка вечер целува малко, хърбаво детенце. Целува със обич.
То няма зелените очи на майка си.
Но затова пък носи същия аромат на старо, непрано, вехто парче живот -
само седем години живот.
Седем години се клати със мама в малка и дървена каручка.
Седем години я дърпа напред и напред сиво и потно магаре.
Дните им вдишват от прахта на пътя, защото те търсят...
...парче желязо тук, метална пръчица там, от които ще вземат пари за Живот.
Душите им, като клавишите на пиано, ударени от нечия тъжна ръка, разливат от горчиви своята песен.
Тази вечер Божидар ще заспи. Едни устни ще го целунат. Две зелени очи, като две зелени морета, ще прочистят лицето му. Ще оставят топли следи. И малка диря чистота след себе си. Толкова, толкова малка...
Спящото циганче няма да види майка си, когато студува в къса пола на пътя, през който минаха днес, за да я блъска Поредният. Когато и двамата невъзмутими си тръгват от мястото, върху което Алина разтваря бедра за пари. Но утре То ще има закуска и нови чорапки! И дълго няма да мине отново по тъжния път.
И какво от това?
Аз имам закуска и топли чорапки и безброй ненужни неща. Аз просто стоя и си пиша. Ти пък стоиш и четеш...
А Алина и Божидар се носят в тяхната малка и дървена каручка. Толкова, толкова дълго....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неда Всички права запазени
според мен заслужена 6
