Ангел на любовта...

Тъмно е.Всичко живо спи,но не и аз.За поредна вечер се замислих над това,че ако аз или ти или всеки един друг човек на този свят не се беше родил светът щеше да е различен така както щеше да е различен света без дъжд,без слънце,без различни сезони и така натака,а колко ли пусто щеше да е вечерното небе без луна и звезди?Погледнах към небето и сякаш чаках отговор изведнъж от звездния небосклон проблесна нещо,но какво беше това?Приличаше на падаща звезда,но не беше.Падна точна пред нас и ярката светлина която огряваше цялата околност мигом изчезна и най-странното беше,че не почувствах страх,а едно силно любопитство и дори за миг не се поколебах,а бързо облякох първите дрехи който ми попаднаха и изтичах навън,за да видя какво е това нещо приличащо на звезда.Докато стигна обаче до там от главата ми не излизаше мисълта,защо нито една тераса не светна и защо нито един човек не излиза,но както и да е стори ми се безсмислено да се чудя и затова забързах темпото докато най-сетне се озовах пред всъщност още не съм сигурна пред какво.От силния удар се беше получила дупка и ей така от любопитство надникнах вътре...о не!Точно в средата цяло в сажди лежи някакво тяло,но не съм сигурна дали е човек защото виждам и нещо приличащо на крила изведнъж лек страх обзе мислите ми,но нямаше никой друг покрай мене и си помислих ами ако това е човек?Лека полека се спуснах по едната стена на дупката докато не почувствах почва под краката си,обърнах се и понечих да погледа,изведнъж тялото се размърда и сякаш се последни сили се опита да стане но...не успя.А аз просто стоях и гледах,дори не можех да помръдна цялата се бях вцепенила,защото разбрах това не бе нито човек нито птица това бе ангел!Не знам от къде,но намерих сили и подадох ръка на ангела тя нежно повдигна глава и отпусна ръката си в моята.Издърпах я на повърхността и видях,че едното и крило има дупка сякаш от огнена стрела.Незнаех какво да правя и първото нещо което ми дойде бе да се опитам да поговоря с нея:<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

-Как се казваш?-попитах аз.

-Алрора-отговори тя с тих и нежен глас.

-Коя си ти?

-Ами аз...аз съм ангел на любовта!

-К-к-какво си ти?Ангел на любовта?Но какво правиш тук?

-Да!Аз съм ангел на любовта и съм тук с много важна...

-С много важна какво?

Но тя не ми отговори,тогава погледнах към нея и видях...тя бе затворила прекрасните си кафяви очи.Незнаех какво да направя,но сърцето ми казваше да не я оставям сред нищото да лежи сама и то ранена,помислих,че някои се е опитал да и попречи да изпълни мисията си и ще продължи да я търси докато не се увери,че е мъртва!Бързо я вдигнах на крака като внимавах с крилата и.Заведох я у нас,сложих я на леглото ми и отидох до другата стая,за да намеря нещо да превържа крилото и.Превързах я и сега не знам какво да правя тогава си казах,”Защо да не легна пък дано като се събудя и тя да е будна,за да разбера как да и помогна,а може и това да е просто сън?”На сутринта се събудих и като отварях очи си помислих”Ами ако сега Алрора я няма?”ала за мое щастие тя беше там.Красивата и черна коса се бе разляла по възглавницата,а буските и бяха поруменели.Тя отбори красивите си кафяви очи и с нежен глас каза:

-Благодаря!

-Няма са какво.По добре ли се чувстваш?

-Ами да,но ако до днес вечерта не изпълня задачата си две сърца,две влюбени сърца,ще отидат в колекцията от разбити сърца на дявола.

-Но защо?Какво трябва да направиш?Как мога аз да ти помогна.

-Вчера през деня дявола отново реши да си поиграе с чувствата на хората и докато гледаше какво става по света случайно попадна на една влюбена двойка и реши,че трябва да ги раздели и аз реших да го спра,но докато летях към земята той олучи крилото ми с огнена стрела,за да ми попречи и може би наистина ще успее,единствения начин да му попреча е крилото ми да заздравее,а това ще отнеме месеци!Единствения начин да заздравее по бързо е на него да капне сълза от влюбено сърце,сълза на най-искрената и чиста любов,защото любовта е най-бързият лек!

-Как ми се иска да можех да ти помогна...Впрочем аз се казвам Ливия,но викай ми Ливи.

-Приятно ми е Ливи,а ти не си ли влюбена?

-Какво да ти кажа Алрора.Мисля,че не съм,аз много не вярвам в приказки за любовта...

-Но защо?

-Защото не знам какво е любов и не знам дали съм се влюбвала кажи ми какво е чувството!

-Любовта е...много е трудно да се определи,но когато един човек е влюбен той сякаш няма проблеми,сякаш дори невъзможното може да направи,за да чуе ОБИЧАМ ТЕ!

-Звучи красиво,но дали наистина има такава любов?

-Помисли малко!Ти не си малко дете замисли се дали в момента обичаш?

Някой звънна на звънеца и аз изтичах да отворя...но странно там нямаше никой.Когато се върнах в стаята,за да продължа разговора си с Алрора,тя лежеше долу на земята с пробито от нож крило и с последни сили докато държах окървавеното и тяло тя ми каза:

-Моля те помогни ми!Намери тази истинската любов...

Повече не каза нищо.От очите ми започнаха да текът сълзи сякаш я познавах не от вчера ами цял живот.Една от сълзите ми се стече по крилото и и влезна точно в раната.Аз продължавах да плача и изведнъж една ярка светлина огря цялото тяло на Алрора,раните и изчезнаха тя се изправи и с тих глас ми каза:

-Когото твоята сълза се докосна до крилото ми аз видях целия ти живот и разбрах,защо не вярваш в любовта,но освен това видях,че в твоето сърце я има най-чистата,най-искрената любов!А именно любовта към живота!Благодаря ти,че ми помогна да се върна към живота и благодарение на теб ще спася душите на двамата влюбени.

И за миг Алрора се сля с ярката светлина и изчезна,а аз стоях безмълвна в стаята си и все още не вях разбрала какво се случи.

Когато излезнах навън и разказах на приятелите ми те казаха,че съм сънувала,но аз,а и вие знаете,че това не беше сън а,урок на любовта никога да не казваме,че любовта я няма колкото и наранени да сме били преди това! {J}