Армията в мен

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Ставам...нямам желание за нищо..навън е още мрачно-навярно е рано,поглеждам часовника-два и половина.Трябва да се откажа от навика ми да седя до късно през ноща,на другия ден обичайно ставам по обед.Защо тогава си помислих че е сутрин...ааа да,пак сънувах нея,как се будя до нея,поглеждам косата и,усещам аромата и,не на последно място бих споменал усмивката и...несравнима,обожавах лекото подсмихване и самодоволната и усмивка докато спеше,сигурно сънуваше нещо хубаво,мечта или ралност?Незная.Оп,забравих че това е сън,тук дойде и отговора на въпроса,преди тя беше реалност,сега мечта.След пет минути размилих и реших че точната дума е минало.Какво щях да правя днес...обичайното....доколкото можех поизчистих апартамента и доволен от това че мудното ми настроение позалезе успях да се дотътря до моя втори дом..кварталното кафенце.Беше започнало да ми омръзва това еднообразие,търсех си работа.Някога бях футболист...но навярно не достатъчно добър.Спортът бе моят живот,но понякога не притежаваш достатъчно качества за да пробиеш в дейноста в която се занимаваш.Единайсет години отидоха на вятъра.И сега-поне висше съм на път да изкарам,но закакво ми е....Исках да се занимавам с спорт-неуспях,опитах се да задържа момичето което обичах до мен-неможах.Човек търси партньор който е способен да го разбира,да го подкрепя,да умее да води дискусия,разговор...А сега..това е наистина трудно....в днешно време повечето момичета са материални хора и дори и да си най-красивото момче,нямаш ли пари едва ли не си приравнен със господата обитаващи места като факултета,филиповци и т.н.Мился че разбрахте за какво говоря...И така...наред с всички тези спомени,за капак на всичко имах проблеми и със здравето....преди време се бях подлъгал и бях тръгнал по белите пътечки,които постепенно преминаха в улици,магистрали....Ефектът-сърцето ми престана да работи както трябва,някакви клапи,чудесии...знаех само че не трябва да прекалявам с коефинови напитки и темподобни ускоряващи сърдечния ритъм вещества.Огледах се...сладка двойка седеше на отсрещната маса...загледах се,замечтах се...но това не е ли....да,стар приятел от училище,не се бяхме виждали от години..дали щеше да ме познае.Да,нещо макар и малко стопли сърцето ми...заговорихме се за най различни теми...бъдещето предимно...опитвах се да подхвана миналото но някакси той го избягваше,странно.Изпрати приятелката си,върна се,поехме към моя апартамент(добре че поразчистих),мисля че бяха останали 2-3 бутилки от ракията на баба и дядо.....аааах каква ракия само правеха тези хора,но сега...няма значение.Трапезата бе сервирана...моя човек явно още обичаше да се пудри от брашното ако мога така да се изразя,за 20 мин бе поръчал и му бе доставено.Факт.Продължихме с разговорите,всичко бе забавно но той все избягваше да говори за миналото...нещо ме мъчеше,имах лошо предчуствие.Опитах се да заговоря за моето момиче(винаги така я наричах,въпреки че се съмнявам някога да е била наистина моя),той пребледня....Накрая сподели,винаги ме е лъгал..бил с нея през цялото време,обичал я,но....тя го използвала(както и предполагах) и го бе захвърлила.Много съжалявал.Приех това с усмивка,въпреки че нещо сякаш ме преряза,имах чуството че хиляди оси жужаха под моята кожа и ме жилеха с такова желание и ярост,което би могло да се сравни с това на войник в битка.В мен имаше армия,която ме унищожаваше,армия от спомени.Всеки войник от тази армия бе спомен,въоръжен с лъжа,грижи,несполуки,болка...Генералът на тази войска беше любовтта-да още я обичах,въпреки всичко,което ми причини.Изпратих псевдо-приятеля си добавил още един взвод към войската в мен и се замислих за бъдещето,погледнах-бе забравил така значимото за него бяло прахче,но това за мен означаваше край,сърцето,здравето....а дали има бъдеще се замислих,бях готов да победя армията в мен само с помоща на вълшебния прах от който навярно щях да заспя завинаги,направих кръстовището и........чувах звън,звънене,познато.....ооф...събудих се....малко поуплашен от страният ми сън поех по пътя за училище,отново закъснявах....класната пак ще мърмори...няма значение,бях щастлив,в училище щях да я видя...нея...а и после съм на тренировки....