Болезнено красиво
Само след пет минути вече не сдържаше сълзите си,но юлското слънце бе безмилостно и те изсъхваха,едва заискряли в очите и;не можеха да потекат на воля по бледите бузи.Всичко свърши,всичко бе ясно,надеждите и се стопиха за миг.Поведението му бе недвусмислено....Тя бе запленена от огъня на любовта,но той потуши пажара на сърцето и с леденото си безразличие.Сега вече не можеше да залъгва себе си,не и оставаше нищо друго освен да се откаже,но...не го направи.Обичаше го безмилостно и безразсъдно.Макар и да осъзнаваше мазохистичния характер на чувствата си ,не можеше да им се противопоставя,а напротив-сляпо им се подчиняваше.Докога ли щеше да продължи това?! И въпреки всичките закани,които отправи към себе си и всички обещания,които си даде,не можеше да се откаже толкова лесно.Не,прекалено силно го обичаше,за да го изтръгне от сърцето си...щeше да отнеме много време.Затова реши да му даде втори шанс;втори шанс да я нарани и да я накара да го намрази завинаги.Но остави времето само да стори това,сега бе прекалено изтощенa да спори със себс си.Знаеше ,че никога няма да излезе права.Бе свикнала да обича хора,коити и пет пари не даваха за нея,а тези,които я обичаха бяха далече и в мислите им често присъстваше тя....Но сърцето и бе вече другаде.
...Уви,никой не може да оцени любовта на другия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Иванова Всички права запазени
