СЪН Искам да заспя , да заспя и да сънувам , че си тук...при мен... Очите ти - толкова престъпно строги , пазещи чувствата ти - ме пронизват и аз забравям , забравям , че съществувам. Усмихвам се.Не искам да търя друг път към теб - този е наи-прекият.Кажи една причина да те забравя.Не мога д аустоя на мисълта , която ме води отново при теб. Разкрий ми тайната на любовта - знам , че можеш! Разкажи ми за "утре"!Защото "утре" ще е "днес".Отново ще усещам дъха ти , твоята топлина - необходима , бленувана , вечна...Покажи ми ръцете си , защото те няма да ме пуснат отново...Целуни ме , за да обещаеш!!! Съдбата ни събра и тя ни раздели.А има ли "съдба" или тя е приумица на тези , които са безсилни да намерят друг отговор?"Тя не съществува...-устните ти ме повеждат по друга пътека!-Аз те търсих - ти ме откри - това е нашата "съдба"!" Отново си прав! Искам да танцувам под звездите , под горещото небе , толкова скучно и празно. Теб те няма! Събуждам се!Отново дишам!Живея!Горя!Отварям очи и виждам...теб...изправен пред моето сърце , останало без капка съмнение , че не си тук...при мен... Xll.2003г.