Динозавърчо и принцеската

На Симонка едно специално момиченце
за моeто сърчице с обич

Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществува Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Розичка. Красива била тя, и много чувствителна. Помагала на всеки изпаднал в беда, защото имала и добро сърчице. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало веселият и нрав и много големи и красиви очи. Била най-красивата принцеска в Приказната гора.Всички я обичали, и тя обичала всички. Понякога, когато лунните лъчи докоснели гората и нейните пърхащи мигли, тя потъвала в съзерцание на небесната красота и се отдавала на мечти.
Мечтаела нещо да се промени в живота й, така изпъстрен с преживявания, но тя все искала нещо различно да се случи, ако не тук в Приказната гора, то някъде на друго място, само и само да е чудо. После заспивала погалена от лунните лъчи и сънувала прекрасни сънища огряни от полъха на мечтата. Един слънчев ден Принцеската с име на Розичка отишла навътре в Приказната гора. Неусетно попаднала в самият център на гората. Огледала се и видяла една Порта. Портата леко открехната сякаш я подканяла да я отвори. Любопитството в нея надделяло и тя отворила голямата порта. И от там...от там излезнало едно зелено създание с големи и добри очи, приличало на гущерче, но не било гущерче а Динозавърче. От старите, отминали времена. То я огледало и се усмихнало. Усмихнала се и тя. С топлата си усмивка сгряла сърчицето на Динозавърчето. Засмели се. Заиграли се. Настъпила ноща. Динозавърчо я прегърнал и така изкарали ноща, в топла приятелска прегръдка. Така той я топлел и не позволил на студения вятър да поболее прекрасната Принцеска с име на Розичка. Портата деляла Приказната гора от Страната на динозаврите. На сутринта, когато слънчевите лъчи докоснали очичките на Розичка, тя се събудила и се усмихнала на Динозавърчо.
-Искаш ли да те отведа в нашата гора? попитал той.
-Добре. доверчиво казала Принцеската.
-А, не те ли е страх?
-Не щом съм с теб, не ме е страх от нищо на света.
Така отговорила Принцеската с име на Розичка.
Дино се засмял. Качил я на гърба си и я отвел надалеч от Приказната гора. Неотлъчно бил до нея и бдял над нея, а тя го обикнала с цялото си сърчице на Принцеска. Пътували дълго, толкова дълго, че се изтощили от пътешествието. Видяла Розичка страната на Динозаврите. Красотата на суровата природа, и богатата растителност там, и големите вечни скали. Уморили се те двамата. Почти стигнали на края на страната на динозаврите. Видели много чудеса, макар че били надалече от Приказната гора. Стигнали до края на гората. И там видели друга порта. Портата водела към страната на Изпълнените желания. Спрели се те. Замислили се.
Да преминат ли от другата страна или да стоят тук. Но и в двамата туптели сърца изпълнени с желание за чудеса и решили да преминат от другата страна на вълшебната Порта. Докато пътували били минали години. Принцеската с име на Розичка била станала красива девойка с ослепителна усмивка и дълги коси до петите. Доброто и сърце не се променило. Динозавърчо я обичал безкрайно и бил готов живота си да даде за нея, ако се наложи. Динозавърчо бил станал огромен и силен динозавър. С голямо и смело сърце. Навлезли те отвъд другата страна на Портата, която водела към страната на изпълнените желания.
Динозавърчо казал:
-Имаш ли желание, мила принцесо с име Розичка?
-Имам желание. усмихнала се тя и го погалила по зеленото гръбче.
-Пожелай си и то ще се сбъдне.
Казал Дино на Принцесата.И тя притворила прекрасните си красиви очи и казала:
-Искам да се превърнеш в Принц и да ме обичаш до края на дните си.
И чудото станало. Превърнал се динозавърчо в красив и млад Принц.
И там далече от Приказната гора, от другата страна на гората на Динозаврите при Портата, която отвежда в страната на желанията се сбъднала една мечта! Мечтата на Принцесата с име на Розичка, и били щастливи те двамата, защото се обичали от все сърце, а любовта им била чиста, като бистра сълза. Защото винаги, когато две сърца се обичат дълбоко и искренно , намират пътя към сбъдване на желанията.