*ДРИЙМ* (Сънуваах..)

Сънувааааах ......

Събудих се с въпроса: "Кой съм аз?". Не, не греша... Сигурно е заради глупавата болка, която изпълва главата ми. И заради друго... Все се чудя защо сънувам толкова много? И защо съм се намъкнала нощес в чуждата глава? И чия ли е тя? Като се сетя, че мястото ми е на мен познато,(т.е. бабината къща) е или някой, когото не съм забелязала, или някой дух?!? Или някой призрак, бродещ из главата ми...

"Бях пристигнал в селската къща привечер. Беше ми твърде неуютно,
но бях свикнал да се изключвам и да изчаквам момента на вдъхновението.
Бях дошъл да намеря образа, така необходим за книгата ми. Студено ми беше,
а не познавах къщата, за да намеря средството за да се стопля. Сигурно не му
викаха средство де... Завих се презглава и зачаках съня да ме пребори. Сутринта
беше много, много по-приятно. Оставаше ми само да получа по факса листа със
заглавието в оригинален шрифт. Неизвестно защо винаги се нуждаех от началото
в завършен вид. Докато чаках, се оглеждах наоколо.
Погледът ми се спря на непрочетената книга от Фрида. Държах я вече два месеца
неотворена. Причината беше, че там не бях сложил нито дума. Дори този път не знаех,
че има такова творение. Е, все пак не ми я прати по пощата... Позвъни в момент,
когато ми беше хрумнала "Гениалната", дори се подразних, защото звънеца се намеси
грубо в музиката... Насилих се, усмихвайки се да не изпусна нишката, по-скоро нейното
начало, да я поздравя приятелски, с въпрос в очите: "Какъв е повода?". Тя скромно
подмина уплашения ми поглед за нещо непредвидено и със спокоен тон ми съобщи,
че това е "Стъпки", новата й книга, подавайки ми я. Рефлективно я поех, оставяйки
я да види това, за което бе дошла. За пръв път не знаех, че пише нещо, дори не се
сещах за нея докато не ми се обадеше да сподели за поредното си начинание.
Пишеше невероятно, изтощително от край до край, но го е разбирала постепенно.
Във всеки случай не от мен. Винаги намирах най-критичните забележки и разбира се,
предлагах разрешения. Винаги излизаше от печат в завършения от мен вид.
Съзнавах, че може би губеше от достойнствата си, но така имах усещане за съавторство...
Онзи ден изгубих влиянието си върху живота й. Същото се случи и с вдъхновението,
което ме спохождаше от време на време. Не ми се случваше често да ме навестява
почти спиритическото всепоглъщащо преливане на идеи, затова сега бях толкова
огорчен, че безумно лесно си отиде. Изобщо всичко.
Сигурно не е било важно...
Затова бях взел книгата със себе си на това отдалечено място. Ако не намерех това,
за което бях дошъл, поне можеше да се потопя в безкрайния извор от стъпки...

Но засега... чаках... избръмчаването на факса!"


15.03.2006г