Една истинска история

Аз се върнах. Бях забравила, че трябваше да дам домашното си на една приятелка. Качих се по стълбите до четвъртия етаж както винаги – първоначално, прескачайки по две стъпала, а накрая – едва добирайки се до етажа. И естествено, винаги идва репликата: „Защо не вземат да сложат един асансьор?”.

Но приятелката ми вече си беше тръгнала. Впрочем, Поли винаги имаше лошия навик да си тръгва точно тогава, когато имах най-много нужда от нея. Не, не си мислете, че изгарях от желание да й дам домашното, просто ми се щеше да поговоря с нея. Като си помисля само, че в началото на годината, не я харесвах особено... А сега ми стана по близка от всеки друг в училище. Искаше ми се да поговорим както ние си знаем – философски и леко глуповато, със сладки подмятания.

Беше ми тъжно. Навън валеше порой. Отново изругах. Беше ненормално да вали юни месец. Изобщо, всичко в живота ми беше станало ненормално. Седнах на чина на Поли и видях огромен надпис, заграден в сърце: „С***, обичам те!”. Нещо ме жегна в сърцето и аз изпуснах папката с домашното. Листата се разпиляха по дървения паркет, някой от тях се намачкаха. А аз гледах надписа. Да, това беше суровата реалност – Поли обичаше С***, аз също. Но никой не го знаеше. Аз тайно му се възхищавах, тайно му правех услуги, за които дори той самият не подозираше. Но аз стоях в сянка. Поли също. За Него с главно „Н” имаше само една и пред нея ние с Поли бяхме мравчици. ТЯ беше красива, умна, скромна, искрена и секси, а ние двете – просто много добри негови приятелки.

И всеки ден, пристигайки в омразното училище, аз носех на лицето си усмивка. Усмивка, произведена от щастието, че ще го зърна, че ще видя небесносините му очи и ще се изгубя в тях. А после ОНАЗИ ще щракне с пръсти и красивият миг ще изчезне, сякаш никога не е идвал.

Този ден не беше като другите. Този ден се беше случило нещо необичайно. Бяхме в стола, на обяд. Аз и Поли си припявахме In The End на Linkin Park и слизахме надолу по стълбите. Когато влязохме, първото, което видяхме, беше С*** и... НЕЯ. Той я галеше по ръката така, сякаш гали малко коте. Поли се хвърли върху мен и заплака. В този момент С*** Я целуна. Искаше ми се да се срутя на пода, да прокълна целия свят и да умра от мъка. Но не, аз не бях като Поли, аз бях силна. Аз бях корава и нямаше да позволя ТЯ да ме съсипе.

-                       Полина, спри! – казах аз на Поли, а тя ме изгледа странно, дори
може да се каже, изплашено. – Има ли смисъл да плачеш за него?

-                          Не – тя знаеше това отлично, но просто не можеше да се примири с този факт.

-                          Хайде! – аз й помогнах да седне. – Седни и се успокой! Аз ще отида да ти взема една кока-кола лайт!

Намигнах й и се отправих към лафката – там, където С*** и ТЯ се целуваха. Спрях се за секунда, огледах ги и си поех дълбоко дъх. Засилих се и блъснах с всичка сила двамата. Чантата Й падна. От нея се подаде снимка. С*** се наведе, но видя снимката. На нея беше ТЯ и Б****** - наш общ приятел от 10-ти клас, целуващи се на брега на морето. С*** я погледна втрещен, скъса снимката, хвърли я и изчезна. А ТЯ дори не го последва. Усмихна ми се злобно и отпраши при Б******, който седеше през една маса и обядваше. В далечината успях да видя как Поли утешаваше С***, който явно ругаеше. Усмихнах се, макар да не го исках. Радвах се, че бях успяла да Я разкарам, дори, с цената на нещастието на С***...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                                           ***

            Станах и събрах разпиляните листа. Погледнах през прозореца. Дъждът беше спрял и красива дъга беше се изписала по небесния свод. Излязох от стаята  и загасих лампата. Слязох бавно по стълбите и наближих вратата. Чух шум и усетих нечия топла ръка върху моята. Обърнах се и видях С***. Опитах се да го попитам какво става, но той сложи ръка на устните ми и ме целуна. С периферното си зрение успях да видя и НЕЯ – усмихваща се също така лукаво, както тогава, но сега това не ме интересуваше. Мислех си само за Поли, която щеше да страда от случилото се. Накрая просто потънах в безкрайните му сини очи...