Фестивал на Франкофонската песен,2006г

Festival “Chancon Francophone”

Ние бяхме просто доброволци за фестивала на Френската песен. Отидохме там, без да познаваме никой, а си тръгнахме изпълнени с добри чувства, защото вече имахме много нови приятели. Това бяха хора, които в началото представляваха за нас едно задължение, защото като техни придружители трябваше да изпълняваме капризите им – като например да обикаляме с часове из Пловдив или да ги чакаме сума ти време докато благоволят да излязат от стаите си. Но въпреки това те наистина станаха наши приятели и фестивала е вече един красив спомен.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Много е трудно и странно да се озовеш в една такава среда, много по-различна от това, на което си свикнал – да бъдеш непрекъснато с хора, които говорят само и единствено френски. След около 10 часа на ден сред тези франкофони се чувствахме като в рая, когато успеехме някъде да чуем българска реч. И след втория ден вече започнахме да бъркаме езиците, колкото и смешно да звучи. Но най-гадното беше, че в главата непрекъснато се върти тази “красива френска реч”. Наистина нямам нищо против езика, дори го обожавам, но е мъчително и имаш чувство, че главата ти ще се пръсне. Въпреки тези терзания фестивалът беше “magnifique”.

Повечето време прекарвах с Мишел Еза – 32-годишен учител по френски от Египет, дошъл в България съвсем сам, на свои разноски, за да участва в конкурса за Френски шансон.Бе жалко, че не успя да спечели никаква награда, но неговият ангелски глас пленяваше публиката и мен също, разбира се. Изпълняваше песните на Франциз Кабрел, Жак Бреел, Жо Дасен и на още много други известни френски певци много нежно, с любов към музиката. Бях очарована, когато го чух да изпълнява “Je l’aime a mourir”(Обичам я до смърт) на Кабрел.

Хюг, един от французите, също беше много мил и очарователен. Той е баскитаристът на един джаз-оркестър от град КонякJ С него можех да си говоря с часове, винаги имахме какво да си кажем, макар и с моя “беден” френски речник. Говорихме си за живота, за наркотиците, за музика, за приятели и за още много други интересни неща. Въпреки възрастта си (някъде около 40) той можеше да разбере моя начин на мислене. Честно да си кажа, музиката на джаз-оркестъра не ме впечатли изобщо. Дори половината публика напускаше залата, когато те излезеха на сцената, особено ако вече ги бяха слушали. Но той каза, че те изпълнявали френски фолклор, може би за това на никой не му хареса!

За тези четири дена имаше и хубаво, и лошо, но любовта наистина преобладаваше. Сега, когато се връщам седмица назад, мога да преброя цели седем новосъздадени двойки. Този фестивал успя не само да събере на едно място цялата франкофонска музика, но и създаде една дълготрайна връзка между хората от различните франкофонски държави. Франция, Египет, България, Румъния, Турция – за любовта границите са безсмислени.

Автографи, снимки,спомени… Фестивалът ще се повтаря, без съмнение, всяка година, но емоциите и случките – не! Приятелството, създадено за тези няколко дни едва ли ще е вечно, но споменът за тези прекрасни моменти ще го пази в сърцата ни.

Сърдечно благодаря на Alliance francaise Пловдив за предоставения шанс да участваме като доброволци в това така незабравимо артистично изпълнение!