Граница
Стон на болка. Писък, смърт. И край. Самият въздух замря от изстрела. Ръката на Ревека беше застинала в позата, в която стреля. Застинало беше и времето; също като труп, едва усетил границата между живота и смъртта. Имаше ли изобщо граница, щом можеше да бъде пренебрегната така лесно?
Тази мисъл просветна за миг в съзнанието на Ревека и тя изкрещя. Строполи се на пода, дрехите й бяха опръскани с кръвта на невинния продавач. Той сега беше подпрял безжизнената си глава в тезгяха, а на пода, някъде в краката му, лежеше в несвяст помощничката му-младо момиче, явно никога не виждало убийство.
Също като Ревека. Само че нейният дух бе по-силен и понесе гледката на кръв и разпръстнати вътрешности. Това, което не можеше да понесе, беше вече факт: тя застреля човека за шепа стотинки и няколко банкноти! Фразата „Не се шегувам” излезе по-реална, отколкото обакваше.
Момичето от матазина се свести, надигна глава, съзря Ревека и замоли с дрезгав, пълен с отчаяние глас:
-Не ме убивай! Вземи всичко...
Ревека я изгледа с дивашка лудост в погледа и изкомандва:
-Тръгвай!
Изправи се, протегна ръка и хвана момичето за изрусените къдрици. А то захлипа неистово, едва събра сили да извика „помощ”, когато хладнокръвната ръка на обирджийката я задърпа силно навън.
-Какво искаш, къде отиваш!?-не спираше да бръщолеви онази.
-В полицията, да ме обвиниш в убийство. <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Цанева Всички права запазени
Какво по-точно смяташ, че трябва да се доразвие? 
