Измръзнало коте

                                                Измръзнало коте

Всеки ден преди обяд излизаме със сина ми да се разходим и поиграем на воля. Дори често, малчуганът, нямащ и две години ми помага с прибирането на дървата в мазата. Цепя аз, а той носи и хвърля през прозорчето...
В този прекрасен слънчев ден, студът режеше през гърлото, но на припек се понасяше. Черната ми маца беше починала преди месец и се изненадах да чуя котешко мяучене. Малко коте в беда... Погледнах и го видях. Беше се покатерило на една стена и мечеше жално. Ще се оправиш геройче, рекох си аз и продължих да се занимавам с детето си. В близост имаше храна в изобилие, сняг вместо вода, а и купичките на кучката ми.
През нощта температурите паднаха за пореден път под минус 17 градуса. Дори през стената усещах мразовития вятър. На сутринта обаче пак напече и с Малкия разбойник нападнахме близките шипки...
Вчерашното коте още висеше на стената и мечеше жално. Странното беше, че се чуваше и още едно жално мяучене, а не виждах второ коте...
Тогава заобиколих шипковия храст и вдигнах вързоп от синя дочена манта.
Невярващо го развързах и извадих премръзнало бяло коте...
Сложих го на припек и пустосвах ли, пустосвах гнусния изрод извършил това злодеяние. Междувременно прогоних спусналия се пес върху котетата, но първото вече се бе изкатерило на близкита акация. Обадих се за храна...
След малко бялото коте нагъваше, сумтейки и ръмжейки салам, а другото не смееше да слезе от дървото. Навъртаха се гладни кучета, а стената бе само метър висока... Чудех се как да нахраня и другото коте. Взех дълъг клон от земята, набучих саламчетата и му ги подадох. Заръфа настървено... Ще живеете, душици малки, рекох си и им направих няколко снимки за спомен.

  А ние с малчугана нападнахме шипките...