Каин

   В близката дъбова гора живееше стар отшелник. Името му беше Каин, но дали се казваше така, защото в Библията пише за Каин и Авелq или защото на елфически думата "кайн" значи “старо дърво”, това ние не знаем и не можем да знаем, защото родителите му бяха умрели преди много години.
 Каин беше същински отшелник - стар, грозен, дългобрад и нисък. Рядко ходеше в града и нямаше много добри приятели, ако не се брои младият кентавър Пресиан, който го посещаваше всеки ден. Но в стареца имаше н е щ о необикновено. Той произхождаше от рода на Семеридите, стари племена чародейци и магове, които се учили на вълшебство от Лаксоните, най-древните и силни магьосници. (Те обаче са измрели преди много векове). Ето защо Каин б е ш е магьосник. Той говореше езика на животните и птиците, беше приятел с ъ с змиите, което не е толкова велико, защото бе такъв с елфите и кентаврите. Общуваше с джуджетата, но не понасяше гномите, може би защото преди шестнайсетина години нарочно бяха счупили единственото му огледало, а той нямаше пари, пък и не искаше да си купи ново. Затова си стоеше със спукано огледало. И не само в лингвистичните му знания се състояха способностите му.
Той умееше да се преобразява в бобър, да пали огън само с насочване на пръста си, да вдига тежки предмети от разстояние чрез старата си тояга, да поправя разни неща и какво ли не още. Огледалото си обаче на успя да поправи, защото гномите г о б я х а урочасали и з а т о в а   т о й ги ненавиждаше още повече. Но нека пристъпим к ъ м същността на нашият разказ.
  Една сутрин Каин тъкмо се канеше да запали огън, за да си сготви поредната порция варени корени и извара, когато до него дойде един гном. Аз вече писах за отношението му към тях, така че Каин се подразни.
-Какво искаш?-изръмжа старецът с дрезгавия си глас. -Да не искаш да откраднеш нещо, а? Я се пръждосвай от тука!
 Гномът обаче не помръдна.
-Изпраща ме Негово Кралско Величество крал Октавиан Втори, владетел и монарх на Западна Лакедония - изрече на един дъх гномът с пискливия си глас. -Трябва да се явиш пред него утре по обед.
-Защо? - рече Каин и възнегодува при мисълта, че няма да може да дочете ”Релативус да фо сапиенс”(“Нумерология и гадаене”).
-Защото неговата дъщеря Елена е затворена в огледалото си и никой от придворните магьосници не може да я освободи. Та той свиква всички такива от цялата страна. В това число влизаш и ти.
 “Омагьосана е,а?”-помисли си Каин - “Сега някой трябва да оправя бъркотията, но защо точно аз? Е, все пак съм принуден да се подчиня. Дали пък да не излъжа гнома? Не, не, не става,той вече ме видя,че съм в добро здраве, а пък всеки знае,че нямам някакви неотложни работи, така че ако не отида ме чакат неприятности…”
 Гномът вече се подхилкваше; явно се бе досети какво се върти в главата на Каин и ясно осъзнаваше, че той няма избор, затова сега злорадстваше.
-Добре - изхриптя Каин накрая - кажи м… кажи му, че ще дойда, но няма да се застоя много.
-Чудесно! - отвърна му гнома с лукава усмивка и изчезна от погледа на стареца.
 Кайн продължи деня си нормално, но когато по пладне дойде Пресиан, веднага му разказа за случилото се, без да крие възмущението си.
-Мисля - рече Пресиан - че трябва да удържиш на думата си. Пък и ще ти се отрази добре,откога не си излизал в “цивилизацията” , ехеее! Отиди. Няма да сгрешиш.
-Е, добре. Обещанието си е обещание. Но нямам намерение да превивам старите си кокали до там, ще ме носиш ли на гърба си?
-Разбира се! Значи утре по пладне, нали? Ще дойда да те взема тогава. Ако е само това аз ще си тръгвам вече, че Балтериус иска да ми покаже луноскопа си. Хайде, ще се видим утре!
Речено-сторено. На следния ден по обед Каин беше в царския двор. Той се сбогува с кентавъра и едно джудже го поведе към тронната зала. Там имаше 4 огромни маси (за поне за по 200 човека всяка), а на висок подиум пред всички имаше два богато украсени трона, на които се бяха разположили кралят и кралицата. След известно време залата се напълни и тогава кралят стана:
- Поданици мои, извиках ви тук от близо и далече, защото моята щерка Елена Прекрасна бе омагьосана от коварната вещица Муркус. Муркус обаче беше убита и отнесе тайната за освобождението й в гроба. Затова дъщеря ми още е затворена в капан.
С тези думи той махна с ръка и в залата бе внесено изящно изработено о г л е д а л о от чисто злато и инкрустирано с рубини. Но от отразяващата му повърхност гледаше нещо още по-красиво.Това бе самата Елена. Тя беше приказна девойка на не повече от 16 години. С право бе наречена Прекрасна. Очите й бяха като кристални планински езера, устните й напомняха кървавочервена роза, кожата-кадифе, а косата и бе като сноп слънчеви лъчи, огряващи земята.
- Никой придворен магьосник не можа да развали проклятието. Затова, който “отключи“ капана на Елена, ще получи замъка Ландос и земите Гронда коки в Елия. Освен това негова ще бъде и другата ми дъщеря - Елронда. Елронда влезе, треперейи като лист. Тя също бе чудно хубава, но красотата й бледнееше на фона на сестра й,  к а к т о майска роза п р е д карамфил. Но повечето от присъстващите бяха вече прекалено стари, за да се интересуват от нея.
Всички магьосници се впуснаха да разглежадат огледалото. Накрая до един б я х а н а едно мнение: огледалото трябваше да се счупи.
 - Това се сетихме и ние, но никой не успя да го стори - намеси и кралицата.- Стъклото е твърде здраво, затова опитайте и вие.
Всички се изредиха да опитват да разбият стъклото, но без успех. Щом дойде реда на Каин, той обяви, че още м и с л и и помоли да бъде последен. Удовлетвориха желанието му. Накрая обаче дойде и неговият ред.
- Ваше Величество, - започна Кайн -стигнах до извода, че огледалото трябва да се счупи с много мощен по магическа сила предмет, при това не отпред, а отзад. Затова ще опитам с моята тояга. Той се засили с ръка и хвърли тоягата си. Тя уцели огледалото отзад, право в центъра. То се пропука и пръсна на хиляди парченца. Принцесата “излезе”от него, изтича при родителите си и се разплака. Но какво всъщност се бе случило с Каин. В мига, в който огледалото с е пръсна, нещо го пресече п р е з кръста и той се строполи н а земята. Беше мъртъв. Без да знае, той бе хвърлил точно нещото, в което бе заложена нишката на живота му. Той бе дал живота си, за да спаси нечий друг, макар и неумишлено. 
                                                             * * *
 Месец след това царския двор още беше тъжен. В средата на п л о щ а д а бе издигнат огромен слънчев часовник, на чийто обелиск пишеше със златни букви с много заврънкулки "На най-достойния човек в това кралство, дал живота си,за да спаси друг. Нека паметта му светлее во веки веков". Отдолу беше изписано цялото му житие, с най-малките подробности.Пишеше още, че е бил известен като велик маг и прочут чародеец.
 От смъртта на Каин Пресиан всеки ден ходеше на гроба на този, иначе безизвестен,  ч о в е к   и шепнеше: ”Почивай в мир, приятелю! Те така и не разбраха, че ти не го направи по собствена воля, но славата ти ще бъде вечна.”