Клуб "Смели сърца"

Добре дошли в клуб “Смели сърца”! Улицата е малко тъмна и мрачна, дори малко занемарена. Това да не ви подвежда за природата на хората, които живеят в близите къщи – граждани с висок морал и съвест, които трудно биха ви допуснали дотук без моето съдействие, повярвайте ми. Внимателно, там има остатъци от диня, да не стане някоя беля, аз нали все пак поех отговорност за вас. След малко пристигаме, още няколко крачки, тези едва мъждукащи фенери създават особена атмосфера, не мислите ли, сякаш всеки момент оттук ще мине група поклащащи се пияни моряци, пеещи неприлични песни, които доста биха засегнали обитателите на този скромен, но доста изтъкнат квартал. Ето ни и пред самия клуб, невзрачната и поклащаща се на полъха на вятъра табела като че ли още повече подчертава необикновения състав на това обединение от тъй значими особи. Потропваме на масивната врата, чукалото скърца така, все едно не е употребявано от векове, човек би си помислил, че вратата се отваря само пред тези, дръзнали да се изправят пред нея. Ето го и бледото лице на портиера Джефри, този човек не е помръднал от десетилетия, все така усърден,  прилежен и добросърдечен. Здрасти, Джефри, това тук са моите приятели, които обещах, че ще доведа, виждате ли този укор в очите му, между другото, винаги се е отнасял с едно пренебрежение към мен, сякаш службата му е една твърда опора, към която би ме засилил при одобен случай, за да си халосам доста силно главата. Добър шегаджия е този Джефри, не обръщайте внимание на неговия студен, рибешки поглед, създаден, за да откаже от всякакви действия който и да е морски хищник. Дълбоко в себе си Джефри е добра душа, почакайте само да ви отвори вратата на тръгване.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Нека да продължим, ето, към нас се затичва господин Главния иконом, не се притеснявайте, след малко ще ни разпознае с късогледите си очи, а, спря се като закован от мълния, тази вечер отново е облякъл костюма, който не му е по мярка, това обикновено го прави доста кисел. Понякога подобно настроение се проявява в желанието му да рецитира пред непознати том 16 от енциклопедия “Британика”, при това непременно заливайки ви с ненужна информация. Бедата обаче е в това, че го прави по начин, все едно ви доверява някаква абсолютно недостъпна тайна, която ще ви даде безкрайно ценни познания и задължително чувство за признателност. Сега ви призовавам да си придадете на лицето такова изражение, все едно че силно ви интересува резултата от днешния мач, който не сте могли да проследите, точно така, вижте само колко бързо изгуби интерес към нас.

Време е да продължим напред, ето, оттук, през тази врата, право в главния салон. Мирише малко на изгоряло, интересно е, тук държат на оскъдното осветление, най-вече на свещите, като че ли имат нещо да крият. Но ето, точно срещу нас е господин Хю, прочутият ловец и изследовател, нещо е разсеян, не му обръщайте внимание, нека гледа през прозореца падащите капки дъжд. Високата му и изправена стойка подчертава неговата самодисциплина и контрол, не мислите ли? Между другото, по време на странстванията си из Африка е убивал какви ли не животни, понасял е всякакви несгоди и лишения, понякога се е налагало да изкарва с дни без храна и вода. Как му се е отразило това, ще попитате вие. Вгледайте се внимателно, от него се излъчва едно абсолютно смирение и кротост, сякаш угасващият блясък в очите на умиращите животни му е помогнал да достигне до дъното на цялата тази лудост, накарал го е да погледне отвъд прозаичното и познатото. Този постепенно придобиван усет всъщност е качеството, което донесе на г-н Хю и членството му в клуб “Смели сърца”. Казах ви, тук не попадат случайни хора, това е мястото, където мечтите стават реалност, а вечните желания – най-пълно удовлетворение.

Да оставим г-н Хю сега и да се насочим към другия ъгъл на стаята, където други двама прочути членове на клуба играят небрежно карти, седнали удобно в два големи фотьойла, а между тях – ниска махагонова масичка. Това са господата Грант и Уилфред – известните банкери. Поведението им в момента напълно контрастира с обичайното им държане. Отпуснаните тела, бавните и отмерени движения, плавното доближаване на пурата към устата, не, тове не е  всекидневното им състояние. Трябва да ги видите в действие – очите им ще изхвръкнат от орбитите, лицата им мораво червени, крещят заповеди на хората около тях, които трябва да бъдат изпълнени на секундата, жестикулират яростно, пари, пари, дайте още пари, искаме телата ви, те са наши, изтискайте и последната капка пот от себе си, изтръгнете сърцата си и ги заложете, лихвата е достатъчно висока, ще компенсира неудобството от жалкото ви присъствие на този свят, вашите договори не означават нищо, ние винаги можем да сключим по-добра сделка, вашият живот все пак ни принадлежи... Естествено, положените усилия винаги се отплащат и през последните години господата Грант и Уилфред успешно насочват вниманието си към благотворителните инициативи и тържествените приеми, които винаги са били тяхна слабост и удоволствие. Ние от Клуба сме истински късметлии, че можем да се наслаждаваме на присъствието на тези забележителни джентълмени.

Но кой влеза през вратата? Това разбира се е г-н Харт, знаменитият хирург, защо е така запъхтян и зачервен? Явно е бързал да не изпусне нещо, защо ли, тази вечер е съвсем обичайна, както всички други. Като че ли вече се успокоява, ето, отива да си сипе питие, всичко вече е наред. Веднъж го наблюдавах по време на операция – системите пищят, сестри и санитари се щурат наоколо, цари невъобразим хаос, в епицентъра му се намира д-р Харт, ръцете му се движат със скоростта на светлината, целият е покрит със ситни капчици кръв, необходимо е да спасим живота, трионът започва да се движи, плът и кости се разхвърчават наоколо, спокойно, владея положението, дайте още тампони, вие, непохватни и недодялани скапаняци, нищо не можете да свършите както трябва, дръж тук, внимавай да не те опръска, докато аз спирам кръвта, в този момент улавям погледа на доктора, вече не е на този свят, а на място, къето всичко му е подвластно, животът няма значение, а неговата промяна. Може и да се лъжа, обаче през маската на доктора се очартава лека усмивка, той е в стихията си. Не мога да изброя на колко души е спасил живота д-р Харт, винаги е много внимателен към близките на пострадалите, те винаги вярват, че са поверили живота си в най-сигурните и нетрепващи ръце, каквото и да се случи, ние сме в безопасност, нека спим спокойно.

Сега сигурно ще ме попитате къде са останалите членове на Клуб “Смели сърца”. Ами има толкова важни неща да се вършат там навън, които за съжаление само те са в състояние да направят, има време, тихите и спокойни вечери в Клуб “Смели сърца” тепърва предстоят. Но защо стоим тук по средата на салона, елате да си сипем по едно питие, честно да ви кажа, тук се чувствам като у дома си, мога да ходя навсякъде, имам специално разрешение, членовете на клуба винаги си говорят с мен, споделят своите тайни, аз се чувствам в свои води, мога да си излея всичко, което ми е на сърцето. Не съм срещал по-чудесна и отзивчива компания. Знаете ли, там, където бях, преди да попадна в Клуб “Смели сърца”, беше истински ад, мога да кажа, че напълно съм заслужил мястото си тук.  Сега да вдигнем тост за Клуба и неговите достойни членове. Излейте тази кехлибарена течност в гърлата си и бъдете щастливи. Изключителна привилегия е да се намирате тук, на това място, тази вечер. Вече виждам, че ви се замъглява погледа, още е рано, едва сега започваме, не се притеснявайте, не е от питието, стойте спокойно, не се опитвайте да бягате, ето го и Джефри, откога чака този момент, казах ти да не бързаш с бухалката, не се страхувайте, ще ви заболи само малко, знаех си, че трябваше да ви сипя повече. Може би сега чувствате, че съм ви подвел, но не е така, вие сами поискахте да дойдете тук, така че донякъде сте знаели в какво се забърквате. Единственото, за което ви излъгах, беше, че останалите членове на Клуба ги няма тази вечер. Всъщност те всички са тук, така е, напоследък доста оредяхме, малко хора са склонни да поемат този риск, да се откажат от себе си, да погледнат към тъмната си страна, да започнат да вършат добри дела, колкото и да им струва това. Но вие сами ще видите, там, където отивате, скоро ще разберете какво имам предвид. А аз вече мога да махна тези панталони, ужасно много ми пречат, сега ще си раздвижа опашката, ужасно е схваната. Засега мога да ви кажа само едно – тихите и спокойни вечери в Клуб “Смели сърца” тепърва предстоят.