Кодиран разказ за бъдещето
Посвещавам на Росица.
Само ти можеш да разбереш написаното.
Пазя от една разходка с теб, едно камъче.
Ръбесто и неугледно.
Но ми е много мило.
Навярно някога е било скала.
Подритнах го ей тъй, както си крачех и се чудех...
Какво и как да те питам.
Взех го.
Имахме някакво недоразумение.
Всъщност.
Недоразумението си беше само мое.
Аз нещо не можех да включа.
Непрекъснато и глупаво питах, "Защо?".
А на теб, всичко ти беше ясно.
Или поне така ми се стори...
Но не можеше да ми обясниш, че да го разбера.
И все се ядосваше.
Камъчето слушаше през цялото време.
И ни разгада.
От начало до край.
Но на никого от нас не каза.
Че има право.
Тогава ти предложих.
Нека го занесем у дома.
И когато се разберем по въпросите, на които ти не знаеш отговорите.
А аз се науча да питам правилно.
Ще дойдем на същото място и ще го оставим с клетвата:
"Да спи зло под камък".
От тогава минаха години.
Камъчето, още чака кротко, у дома на масата.
Къде си, обич моя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастас Анастасов Всички права запазени
