Където е съкровището, там е и сърцето
Усещам, че част от мен липсва. Какво ми има? Сякаш не дишам. Сърцето ми... Няма
го! То е там, където си ти, а теб те няма до мен. Къде си? Върни ми го! Знам, че
тупти за теб. И какво от това? Нямаш право да го мачкаш, да си играеш с него, да
си жесток. Чуваш ли? Чувстваш ли? Чувстваш ли как пулсира в ръцете ти?
Тъжна мелодия, нали? Песента му е за теб. Обичам те! Да- изпитвам болка. Сигурно
не знаеш що за чувство е това. Ти имаш всичко, от което се нуждаеш. Дори и моето
сърце. Но то не ти трябва. Захвърлено е като стара непотребна вещ. В килера може
би. В килера на твоята душа. Стои си там и само когато ти е скучно се сещаш за
него. Не мислиш какво причиняваш на мен. Мълча. Ти не усещаш, че ме пращаш в
ада. И продължаваш. Продължаваш тази мъчителна игра. Но някой ден ще разбереш.
Ще разбереш какво си значел за мен. Колко много съм те обичала. Но тогава
сърцето ще бъде ледено. Изстинало- нестоплено от тебе. Тогава ще осъзнаеш, че Ти
си бил моето съкровище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Кремъкова Всички права запазени
много е хубаво 
Супер си 
