Любимия човек
Е, добре! Какво е по добре - да си сам, прегърнал бутилката, обречен на нещастие, превзел високи дълбини или да си имаш някой, просто някой, който и да е, онзи който не че те разбира, а просто не ти противоречи на личността ти? Защо не може да си с този, единствения, който освен че те разбира, ами и би направил всичко за да не се затрие усмивката от хубавото ти лице? Защото си твърде млад, страх те е, защото ти така си решил напук на някой, напук на всичко, напук на себе си...защото си непоправим мазохист и си умираш да ти е гадно!!! А само като се замислиш, че има хора, които никога не са срещали истинска любов, истинска ласка, нежно докосване от безкористно сърце! Не ти ли става мъчно от една страна за тях, а от друга за това, че си имал шанса да изпиташ нещо толкова неповторимо и си го пропилял? Е, аз съм от тези които имаха тази възможност, която се отдава веднъж в живота, а именно да си истински обичан, да караш нечие сърце да тупти в такта на любовта, да си част от един перфектен свят на фона на заобикалящата те негативност, просто да си влюбен до лудост в човека, способен искрено да те обича!
Прегръщам те любима
Макар и за малко, макар и само на сън!
Тръпката със нищо несравнима,
За последен път изпитах!
И пак съм сам навън
Заобиколен от студ и празнота!
Да съм силен се опитах,
Но без теб съм нищо!
Колко му трябва на човек за да е щастлив – една усмивка, една блага дума и една нежна целувка от любимия човек...
Върни се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чефко Всички права запазени
