МойтЪ ПълнЪ АфтубиуграфиЪ

История тип "Трагикомична-гротеска" (какви думички знам само) за един трагикомичен живот...


Та ето от къде започна всичко...Една вечер спомням си я много добре, бях в тати, който щеше да води мама на барче, но взеха да се борят нещо. Щасливо си живеехме заедно с още около двеста и петдесет милиона събратя и обмисляхме план за инвазия на мама, докато обсмиляхме около една-две минути(тате беше бърз във всичко, с изключение на мисленето, но това си е семейна черта) мойте събратя атакуваха, аз също се впуснах в атака, комбиниране с плуване, промъкване и...накрая бях единственият оцелял. Та така на отиване бях в тати, а на връщане в мама.
От тук започнаха и проблемите...
Най-щасливите мигове в моя живот бяха около 9 месеца, докато бях на квартира, беше великолепно там-тъмно, спокойно, тихо, а пък най-готината работа беще една тръба през която имаше всякакви готини работи. Но ето, че един ден 09.01.1980г. ако трябва да съм точен около 13.00ч. нещо стана... и ме изхвърлиха от квартирата, тя и без това беше взела да ми отеснява нещо, а и чистачката така и не идваше, но можеше да ме предупредят поне, запънах се аз около 2-3 часа. Не щях да излизам и тъкмо звънях по телефона на полицията, на "Комисията за защита на потребителите", а после и за нова квартирка или хотелче, някакъв лош чичко с очила ме измъкна, сряза ми тръбата, изхили ми се, плясна ме по задника и ме даде в една от сестрите.
От тук започнаха истинските проблеми...
Всички ме гледаха с интерес, а аз загубил всичко, което имах, бит, със срязана тръба единственото, което ми оставаше бе да се разплача. Сестрата взе да ме утешава нещо, веднага оцених, че на това ново място си има своите предимства. Сестрата беше на около 23г. и имаше едни големи полукълба, които инстинктивно пробвах да захапя (глада е лош съветник) Тогава беше и първото разочарование в живота ми, тя ме погледна с учудване и изкрещя:
- Малък перверзник - почти почувствах любовта в гласа и - Гинче, я го вземи тоя хулиган. Ех... ,това беше първата любов и първото разочарование в живота ми.
Гинчето от своя страна беше добра женица, според мен беше липсващото еволюционно звено между човека и слона( Дарвин би се замислил над теорията си от какво е произлязъл човека ако я видеше) беше по-лесно да я прескочиш от колкото да я заобиколиш, но поне дъха и така ме унасяше, че виждах тъмен тунел и светъл край в него. От там нататък всичко ми се губи.
Годините минаваха, бях( и си останах ) простичко, но комуникативно момченце, въпреки че според дядо първите три години, така и не успели да разбера момиченце ли съм момченце ли съм...не знам защо. Мама все казваше, че двамата с татко за нищо не ставаме, но аз така си се харесвах, че сам си посягах(така стигнаха до извода, че момченце требе да съм) и татко харесвах, защото ме размиваше като смучеше от една бутилка и после падаше, ама ми беше смешно само първите 20-30 пъти като падне, а ми купуваше и сладолед. А бе въобще тати беше и все още е голяма работа.
Мама от своя страна танцуваше в едно заведение по бански, не мене ми казваше, че по този начин спортува и танцува едновременно и даже имаше някакви чичковци дето и пъхаха пари в банските(оценяваха спорта които мама тренира и бяха меценати един вид) За малко да пропусна да ви разкажа за баба и дядо(майката на моята майка и бащата на моята майка-според него това беше много въпросително де) Та така значи баба също беше от тия спортиски дето танцуваха по бански(ама на нея меценатите плащаха само и само да не се появява особено по бански) Понякога това истиснки натъжаваше баба, тя си припомняше младите години-когато се е съзадавла Римската империя и Лили Иванова е била на 25 и напук на всичко тя захвърляше дрехите си пускаше си на грамофона "Детелини, детелини" и илизаше да спортува гола, тогава всички напускаха заведението с крясаци, а дядо само им кимаше разбиращо. Дядо казваше за баба, че е много запазена жена, даже я беше предложил за Гинес, щото винаги като си махнела сутиена и се изглаждали бръчките. Дядо беше добър, як и умен(основно як де) човек, притежаваше онази мъдрост и отнесеност на хората приживели много мъки и теглила през живота си.
Дядо си гледаше на село царевица от специален сорт, ден и нощ се трудеше той над нея , спеше до нея, плевеше си я, докосваше стръкчетата и, сякаш докосваше най-ценното нещо на света. Най-щасливите ми мигове бяха винаги месец септември, когато аз , дядо и кончето Тъпчо ( на мене го бяха кръстили ) ходихме да прибираме реколтата от този специален сорт царевица. Дядо и аз ги късахме много, много внимателно прибирахме всичките листенца и когато свършвахме работата на къра, дядо внимателно отделяше няколко листа от по сухичките свиваше ги в една хартия палеше ги и започвахме да ги пушим...
Ех колко хубав ставаше света тогава, дядо пускаше Боб Марли на грамофона, и пушехме ли пушехме от тая царевица, давахме и на Тъпчо, ама на него реколтата 86, не му се отрзи много добре и беше объркал един мечок с кобила, та само цигарата му намерихме, после научихме и мечока кой е - по походката, щото явно Тъпчо беше свършил работата и поне е умрял щастлив.
И така си живеехме задружно и сплотено докато един ден едни лоши и големи чичковци с коли с надпис "НС БОП" и "СОБТ" дойдоха за да приберат дядо, изгориха цялата реколта от царевица(всички на селУ бяхме много щасливи няколко дена) което почти разби сърцето на дядо, но като чу, че ще го вземат някъде където баба няма да я има се сякаш самата Божия благодат се изписа на лицето му, разцелува всички от радост, сам си постави белезницете и влезе в колата.
Настъпиха лоши времена за баба, мама и мен...
Баба се опита да продължи със земеделието и продължи да отглежда от този специален сорт царевица, но малко след това пак дойдоха ония чичковци и я взеха, когато я заведоха в килията на дядо, чух виковете му от 200 км.
Мама от своя страна реши да последва сърцето си и тъй като всички и повтаряха, че е голяма танцьорка, певица и актриса, тя реши да си смени пола (защото според мениджъра и "Прекалено е еманципиран този свят") и да се прекръсти на Азис и сега си я гледам по телевизията.
Мене ме пратиха в едно училище много специално колежа за надарени деца "Бойчиновци" там бяхме толкова умни, че чак бяха сложили решетки и огради навсякъде, защото обикновените хора много ни завиждаха и да не ни притесняват. ПерсУнала беше много мил и внимателен - винаги като заспивах ми вързваха ръцете, краката и тялото за леглото за да не падна докато спя, всеки ден ме слагаха нова блузка една бяла, беше с малко дълги ръкави де, че ми ги вързваха отзад да не ми пречат. Имаше даже и някой чичковци които бяха решили, че ни липсва топлата родителска грижа и често ни прегръщаха, целуваха и правеха някой други работи. Там беше много весело, но един ден другите ми баба и дядо(майката на баща ми и бащата на баща ми, въпреки че и според двамата е станало някакво объркване в родилното) дойдоха и ме взеха от училището за гении в Бойчиновци.
Баба и дядо възлагаха големи надежди на мен, започнаха да ме учат да чета и пиша, но след няколко години се отказаха милите, а тъкмо се бях научил азбуката (Р-то още ме запъва де) и да си пиша името... Тогава бяха веселите и забавни, първите демократични години, бях на 10 години и тъкмо бях завършил първия срок на първи клас с среден 3.09(добре рисувах, като същински Пикасо), та тогава имаше едни големи батковци със чупени уши, дебели вртаове, дето си вземаха всичко, което има хареса и правеха всичко , което им хареса. Тогава дядо реши, че аз в тоя живот вече знам всичко дето ми трябва щом мога да си чета и да си пиша името(без фамилията де) и реши да ме записва на такива спортове, че и аз да ставам от тези пичове.
Мойте първи години в тренировки бяха много прозиволни и спонтанни, преминах през всички спортове: рисуване(ама там все рисувах ония чичковци как ни обичаха в Бойчиновци), футбол (така и не разбрах в тази игра, защо трябва да вкараш топката в другата врата като едната винаги ти е по близо) лека атлкетика( там винаги бях първи, просто преди финала почвах да бия останалите, целта оправдава средствата както е казваше Сусама Бин Ладен) после бях на карате( но се отказах много бързо защото взех пушката на дядо стрелнах по учителя да видя може ли като учителя Йода или не... е не можеше) баскетбол( там се бях боядисъл черен и се нарекох Майкъл Джордан-да не се бърка с Майкъл Джексън - тоя беше един от чичковците в Бойчиновци, ама носа му беше по инъче) след това бях на плуване ( измилих нов стил "камък на дъното" и после една жена, като Памела Андерсън идваше да ме вади и да ме целува дето плувам толкова добре, само дето май беше с мустаци, брада ...хмм, абе май не беше жена, това обеснява защо ме гледаше толкова странно като го прегръщах) после бях на културизъм( щото бях много културен и като бях малък ходих на театър един път) там ни караха да вдигаме някакви джилиза и аз ги дигах до деня в които научих че има много по-лесни начини дето трябва да пиеш едни хапчета и инжекции.
Та стнах аз като ония батковци, дето си вземаха всичко дето им скимне, но тяхните години бяха отминали безвъзратно, толкова години труд... толква безмислени, пропиляни години...разплаках се от самосъжаление...
Баба се зае с моето превъзпитание и както тя казваше човек се учи докато е жив, бях изцяло съгласен с нея, но след десетата ми година в първи клас тя спря да ми го повтаря. Дядо все и казваше, че аз освен за спорт и за овчар за нищо не ставам, но аз така се напрегнах от тези думи, че реших да се изуча и напук взех две висши образования. Едното беше много интересно, висчки влязохме различно умни и излязохме еднакво тъпи(да не се бърка с казармата) другото беше право( малко заминаха нивите, тракторчето и последните няколко тона от реколтата на дядо ) но учението иска жертви.
Годините минаваха, реших че се нуждая от някой, който да стои до мен, баба и дядо, вече не бяха толкоа пъргави колкото едно време и не смогваха да угодят на всичките ми прищевки.
Минах през десет планини в деветата, препувах десет езера, осем локви, три фонтана и накрая достиганах един велик мъдрец на име Евгени Минчев:
- Какво да правя с живота си - мъдрецо запитах го с напевен тон.
Той помисли малко, бръкна си в дупето, нарисува си мустачки, след което си облиза пръста, почеса се и замислено каза:
- Намери си мъж, бе коте.
Дълго мислих над завета на двамата, реших да послушам баша си (палавата усмивка на г-н Минчев ме пртесни малко)
И така започнах да търся тази жена по вестници - там все ми пишеха 50-100лв. аз се замислях малко (от много ме боли глава) и им отказвах, не исках да им вземам пари за любовта си, по интернет (там всички бяха омагьосани защото на снимките бяха като принцеси, а като се видехме бяха като жаби и колкото и да ги целувах, не се променяха на принцеси) казах на баба, но след като доведе няколко нени наборки се отказах.
Тръгнах да Я търся по широкия свят - през десет града в квартала, осем махали, три палатки и четири села, накрая я намерих в една пещера.
Как изглеждаше ли ?!
- Ами нали знаете Анжелина Джоли...въобще не прилича на нея, ако трябва да я оприлича на някой филмов герой би била смесица между Ам-гъл(само дето той имаше по-гъста коса) Хищника(той се къпеше по-често де) оня жираф Мелман( от едно анимационно филмче дето му забравих името..там за едни животни дето избягаха от една зоологическа градина и отидоха на един остров) и все пак имаше нещо хубаво в нея...
- Сега нещо за мен, ами нали знаете Брад Пит...въобще не приличам на него, ако трябва да се оприлича на някоий филмов герой то бих се описал като смесица между Мечо Пух(ама не ям мед, защото имам само 2 зъба и си ги пазя, горният да беля доматки с него, а долният да отварям капачки и да дупча билети, ако искате вместо на 305 можете да си дупчите билетчета на мен, дупките са същите ) Тарзан (цял живот все сред маймуни живея) Симба - Лъвчето от "Цар Лъв" ( обичам да ме чешат зад ушите, по гърба, по коремчето и имам косми по гърдите - грива един вид) и Шрек ( е той е манияк на тема хигиена, къпе се 2 пъти в годината, то и аз се къпах веднъж като ме валя големия дъжд 99г...мъка, мъка...казвам ви)
Ами в общи линии това е, ако ви вълнуват други АФтУбиУграфичбни данни то ето ги:

Роден: Отдавна
Място на раждане: На селу
Адрес: У къщи, ва
Телефон: Аз да не съм Александър Бел
Факс: А без цветя, кино и бонбони(желирани "Харибо) не се Факам !!!
Националност: Националист
Социално положение: социално слаб
Трудов стаж: три дена на един строеж, кражбите и затвора броят ли се ?!
Образование и обучение: -Две ясли -Три детски градини( от последната ме изгониха несправедливо)
Основно: ЕСПУ=Елитна Селска Гимназия за ПичовИ УлигофренИ
Средно: ЕГ - Татко, съжалявам, че не ги изпи тези каси с уиски, а се наложи да ги даваме на директорката...
Висше: Тез ги писах, не си внимавал/а/ нещо.
Квалификации: ПроЗт( в случай, че не сте разбрали) или не тъп по-скоро, защото като ме ядосат и си бия главата в стената и става много остра на места, изпълнителен(само ми кажете къде да отида на набия някой, да изям или изпия нещо) и работлиФ
Езици: Телешки, благодаря.
Мерки:
Височина: 187 см
Тегло: 98-140 кг.(зависи колко стероиди съм вземал)
Гърди: 140см. (Памела, Преслава и т.н. пукайте се от яд)
Талия: 78см.(Като си правя кола маска лятото я докарвам към 60см.) Дупа: 92см(като смъкна още 2 см. и отивам на "Мис България" - гласувайте за мен)
Други данни: Не пия, не пуша, чета(лошо) готвя(някой път даже и се яде) чистя, пера, чинии мия, не гледам мачове, не псувам (много) въобще Мъжа мечта съм !!! Ще има и още...може би, а може би не ;)