14.05.2006 г., 16:33

Незнайна

191 0 12
1 мин за четене
Помня, че тичах. Сърцето ми биеше лудо и имах смътното усещане, че бягам от нещо или от някой. И вече от около 15 минути вървя по тази улица. Тъмнината и дъждът правят обстановката страшна, но и много спокойна. Откъде идвам? Накъде отивам? Не знам коя съм. Познавам единствено пътят, който извървях през изминалите минути. Бях изправена пред дилема - да тръгна напред към напълно неизвестното или да се върна назад към мястото, от което съм избягала. Избрах по-безопасното неизвестно. Сега просто вървя напред, просто продължавам. Дъждът вали безспирно. Босите ми крака стъпват по мръсния асфалт и са целите в кръв. Дрехите ми са изпокъсани и мокри. Няма сълзи в очите ми. Не се сещам за какво бих плакала - бъдещето ми е също толкова неизвестно, колкото и миналото. А известното ми настояще се разпростира в 20 минути. А и тази улица сякаш няма край. Наоколо няма нищо, освен гъста гора, през която не бих преминала. От проливния дъжд, който безмилостно се удря в тялото ми, не виждам на повече от три-четири метра пред себе си. Ужасяващо е! Неизвестността ме побърква. Не знам коя съм. Затова вървя напред - може би към отговорите на въпросите ми. Може би... В далечината забелязах смътните очертания на ниски постройки, най-вероятно къщи. Навлязох в малко градче. Малко по малко дъждът спираше да вали и улиците се напълниха с хора. Спирах се до непознатите, говорех им, но никой не ми обръщаше внимание. Почувствах се невидима. Изведнъж плетена мрежа обви цялото ми тяло и усетих как ме повдга. Краката ми се отделиха от земята. Видях, че един едър мъж ме носеше в мрежестата си примка. Не разбирах нищо. Виках за помощ, борих се, но никой от минувачите не извърна поглед към мен. Високият мъж ме захвърли в задната част на пикапа си, без да мога да помръдна. Пикапът потегли. Всеки можеше да прочете надписът на вратата му: ЕТ “Фауст” - ние се грижим за бездомните кучета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не очаквах такъв край..Страхотно е
  • Невероятно си го пресъздала, браво!!! Жалко само, че си имала повод да го напишеш...
  • Умееш да шокираш!
  • (6)
  • Изложената идея е с интересна постройка !Продължавай !Интересен начин на мислене"Избрах по безопасното -неизвестно"?!

Избор на редактора

Проба 1

Laska

Пробата е проба на пробата. Дали е успешна, ще се види в края на пробата.