Огледалото на славата

- Тя ли е!?
- О, Боже мой... Не може да бъде!
Тя се обърна, преструвайки се, че не чува възклицанията. Как й се искаше да е незабележима в този миг! Но уви, славата понякога работеше срещу хората, които с толкова труд си я бяха заслужили...
Щом най-сетне се озова сама в нощната тъмнина сякаш се поуспокои малко – в мрака всички са равни... Забърза към къщи, или по-точно направо затича с всичка сила. Желаеше единствено да се прибере и да се отдаде на самотата си, както често правеше в последните седмици. Когато влезе, бързо затръшна вратата на апартамента и се облегна на нея, затвори очи за миг. След това захвърли чантичката си на пода и застана пред голямото огледало в коридора. Макар и поради липсата на осветление да не можеше да се различи ясно образа в него, тя виждаше прекрасно... в душата си. Беше се оглеждала толкова пъти, в толкова различни огледала. А сега се чувстваше празна. Защо...?
Бавно пред нея започваха да се появяват спомените от миналото, и сякаш точно тук, в голямото огледало, тя виждаше ясно всяка част от живота си като на големия екран в киното...
Започнала като съвсем обкновено момиче, с времето тя започна да изпъква сред тълпата с необикновената си красота. Всички момчета й се възхищаваха, всички момичета завиждаха... Началото на кариерата й като модел дойде някак съвсем очаквано, точно в реда на нещата. Успехите идваха един след друг... Грациозна и изящна, успя да стане истинска прима на подиума. Спечели толкова почитатели, обожатели и дори подражателки. Но беше толкова наивна... Някога един мъдър човек бе казал (навярно Шекспир...?) : не всичко, което блести е злато. На нея обаче всичко й изглеждаше толкова истинско!
В желанието си да продължи да гони славата, напусна родителите си и си купи жилище в столицата, твърдо решена да е самостоятелна. Новите й приятели бяха толкова много... Излизаше с тях всеки ден и поради вродената си щедрост харчеше с тях с пълни шепи всичко спечелено. А ставаше и все по-известна – ликът й беше по вестниците и списанията, участваше в реклами и видео клипове. Как само позволи да се замае от всичко това...
Тогава, когато се чувстваше най-щастлива, срещна Него. Той водеше същия начин на живот, събираше се с подобни хора, имаше и нейната популярност. Според по-обикновените хорица, такива като тях двамата са сякаш генетично заложени да се намират един друг... Само че тя вече си имаше приятел – такъв, с когото бяха заедно много преди тя да стане известна. Познаваха се от както се помнеха и се обичаха толкова години... Но нейните нови приятели не го приемаха.
- Ние искаме – казваха – най-доброто за теб... Трябва ти някой от нашия свят!
Така, тя изостави детската си любов заради Него...
Връзката им започна спокойна, но с времето напрежението в нея растеше успоредно с Неговите изневери... Тя му потърси сметка, но нямаше ефект и накрая го заряза, с което си навлече гнева на приятелите си и постепенно, един по един, я изоставиха и те.
Остана сама... И едва тогава тя се замисли. За живота си, за поведението си, за това, което има... и осъзна, че вече не й е останало нищо. Красавицата от лъскавите списания за суперзвезди никога не бе била реална – в истинската си същност си оставаше едно заблудено момиче, отправило се към един свят от блестящи стъкълца, изоставяйки истинските диаманти в своето минало. Каква заблуда! И каква ирония само...
Тя цъкна лампата и видя пълното си отражение – все празна, куклена красота... Това ли беше тя? Това ли искаше да бъде?
- Не! – извика и хвърли първия попаднал й предмет върху огледалото. То се разби на парчета... също както беше разбит и живота й.