Последни думи
1 мин за четене
Още една нощ пред компютъра... Далеч от приятелите(приятели ли?Имаше ли ги?),далеч от истинския живот, от който хората грабеха, мислейки само за себе си и далеч от разпиляните по тесните улички чувства. Тя беше сама, за кой ли път. Усещаше болка в гърдите - сякаш пробождания от нож, болка, породена от липсата на любов и разбиране. Дори тя не разбираше себе си... и не се обичаше. Беше убедена, че не можеш да обичаш човек, който не познаваш добре, дори и след минали 20години от първата им среща. Понякога не искаше да бъде обичана. Харесваше й да бъде жертва, мъченица. Какво по-лесно? Жертва на собствената й същност. На ината й - инат, който отдръпна десетки хора от нея, които ако не друго поне се опитваха да разкрият малките й тайни, скрити в трудно сглобяемия пъзел на живота й. Частиците бяха толкова много - приятели, разочаровани от самовглъбяването й, приятели, лишени от обичта й(или лишени от показването на тази обич), роднини, отишли си по нейна вина, защото беше твърде заета да "преоткрива себе си"(чудеше се кой й беше дал този глупав съвет?). А...поредното "obicham te" от същия човек, в ICQ я измъкна за малко от дупката, в която беше изпаднала. Да...зарадва се. Отвърна със същото(не, че го мислеше или чувстваше - навик?!Лесно бе да излъжеш, когато нямаше кой да погледне в потъналите в сълзи очи). Тя не се нуждаеше от букви, които само да я навеждат към нови и нови съждения. Нуждаеше се от подлудяващия я глас на човека, чийто поглед срещаше нощем, когато се събуждаше от поредната натрапчива мисъл за него. Нуждаеше се от НЕГО, но вече я нямаше любовта. Доста прах я покриваше, за да я види. Беше отчаяна. Ножът премина през врата й, продължи надолу и се заби.Умираше да се спаси. Рекички от кръв се стичаха по тялото й. 9:15...днес беше рождения й ден. Чу се щракането на ключалката на външната врата. Някой влезе. Беше той...решил да я изненада, надяващ се да избърше прахта от любовта й към него. Е, тази любов се беше превърнала в засъхнала кръв по пода до компютъра. Последното "i az" в ICQ. "I az" сякаш недовършено изречение, в което тя искаше да каже къде да се поставят последните частици от пъзела. Някой беше грабел от нейния живот. Взеха си всичко обратно..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маги Всички права запазени
просто е вдъхновяващо, което значи, че е хубаво.
Благодаря . Благодаря и че си обърнала внимание на нещата ми