Приятелство между две истински приятелки
2 мин за четене
Бяхме в един клас, говорехме си рядко, докато не доиде края на годината.
Заминахме на "зелено" училище. Там бяхме пет момичета в една стая, там беше и
Боби. Тя беше много добра приятелка с Цура, винаги бяха заедно, докато не стана
така, че Цура и другите две момичета отидоха да се запознаят с приятелката на
един наш съученик Дани.Те трите отидоха, без да викнат мен и Боби: ние двете
останахе и се направихме на сърдити като си мислехме, че те като дойдат ще ни
обърнат някакво внимание, но, УВИ. Аз се развиках, едното момиче стана, така че
всички се скарахме, без аз и Боби, аз знаех защо й беше толкова гадно,
понеже мислеше, че може да разсчита на Цура,но не беше така. Аз отидох при Цура
и казах:"Иди при Боби, но тя ми каза, че няма да ходи на никой по гаидата. ДА
това на мен ми беше достатачно да разбера що за човек е Цура. Аз отидох при Боби
и започнах да я утешавам, така опознах Боби тези пет дена, след което започнахме
да излизаме всички на кафе. Ние с Боби за почнахме да си пишем SMS-си и така се
опознахме още повече. Тя е влюбена несподелено. Така тя започна да споделя с
мен. Това за мен беше чест, да я излушвам, защото аз я ОБИЧАМ и това ме радва,
че споделя с мен... Да, но както си минаваха хубавите летни дни, се оказа, че
Цура ще бъде в един клас с Боби, което на мен не ми се нравеше, защото
знаех, че ще се сближат и аз ще остана на заден план. Беше ми кофти, но Боби ме
успокояваше, че никоя друга нейна приятелка не ще ме замени. Така започнахме
училище. Първия срок се виждахме по-често, но втория майка ми не даваше да
излизам и се виждахме с Боби само събота и неделя. През другото време тя
прекарваше времвто си с Цура, с нея споделяше. Беше ми кофти, плачех всеки ден,
всяка нощ - адски трудно. Честно да си призная -РЕВНУВАХ, а това чувство
много боли. Аз знаех, че нещата между мен и Боби се бяха променили, аз и написах
писмо в което я попитах какво става???????? и тя ми отговори искрено, че ние с
Цура сме вече еднакви и двете ни обича еднакво. Аз тогава се почувствах меко
казано зле. Беше ми адски трудно, гадно и болно щото знаех, че аз съм си виновна
за всичко, но така е трябвало да стане: ( И до ден днешен сме приятелки, но аз
си знам, че вече нищо не е същото.) ТУК ИСКАМ ДА И КАЖА, ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ МОЖЕ
ДА РАЗЧИТА НА МЕН И ЧЕ АДСКИ МНОГО Я ОБИЧАМ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Боянова Всички права запазени
))))
