Пътищата ни се разделят

Казваш, че ме обичаш, че си влюбен за пръв път в живота си. Вярвам ти, само че... не мога да ти отвърна със същото. Това не е като да обичаш сладолед или да си падаш по разходки в парка. Най-лесно е да ти кажа: "И аз те обичам". И да се оставя да ме въвлечеш в онова нещо, наречено "връзка". Да те оставя да бъдеш наивния глупак, който вярва, че споделят чувствата му и е щастлив до болка в самозаблудата си. Нима мислиш, че съм способна на това? Всички ме убеждават, да имам търпение - след време нещата ще си дойдат на мястото. Нима? Ако сега я няма онази тръпка, онзи огън, който те изгаря отвътре, онова познато присвиване в стомаха, кога? Тези неща не идват с времето, поне не при мен. Ти ме прегръщаш, целуваш ме, а аз... оставам безразлична.Може би ми е приятно, но не и по онзи начин. Мислех, че ще успееш да запълниш празнината в сърцето ми. Надявах се този път да излезе нещо истинско, но сгреших. Без да искам те подлъгах да се влюбиш в мен, а сега не мога да ти дам нищо. Съжалявам, че нещата се обърнаха така. Всъщност аз ги обърнах в самото начало. Опитах се в теб да намеря нещо, което никога не си притежавал. Да открия образа на човека, който заплени сърцето ми. Толкова време мина, а не мога да го забравя. Само той е възможен да запълни празнината. Но аз не издържах повече сама и потърсих утеха в прегръдките ти. Измамно усещане... Просто нищо няма да излезе, вярваш ли ми сега? След като ти разказах всичко, нима все още държиш на мен? Не заслужавам такава жертва. Никой не я заслужава. Макар да не исках, си поиграх с теб, с доверието ти, неопитно сърце. Не искам да продължаме така. Мислиш, че с времето отношението ми към теб ще се промени? Не ми се вярва. Ти заслужаваш много повече - момиче, което да оцени безкористната ти доброта и жертвоготовност, силата на чувствата ти... Аз не бих могла. Въпреки всичко настояваш да се виждаме... Защо се подлагаш на това мъчение? Забрави за мен веднъж завинаги! Трябва да продължиш напред, аз - също. Тук пътищата ни се разделят...