Свойска чест
“Отстъплението е вратичка към задните части на настъплението.” Отсъдиш ли тази маневра, естествено ставаш дезертирал съдник. И херпесът, бодро набиращ сили на твоята уста, ще бъде едниственият почетен орден за полета на моментното ти малодушие. Отбираш, не отбираш от тактики и стратегии си е твой проблем.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
По време на война времето е кът, а данъчният на Съд-бата ще чака за рекет. Правописът на буквата на Закона ще бъде само в смисъла на твоето търпеливо действие. И тук треперенето не помага. Улисан в суетно хленчене, сигурно ще търсиш по рафтовете на обществената библиотека “Рецептурника на спасението”. Но икономиката не позволява лично капитулиране – то бива само безлично. Поотръсквайки куртката си от останалите прашинки кална чест, ще се отбиеш, за да забиеш в някой пъб. И там навярно ще прихванеш остър конюктивит от неравенството в търсене-предлагане. Бързо ще издялкаш в седалката на стола “Тук почива дънер…”. Горд от своето геройство и явната следа, която си оставил в обществото, ще поставиш този спомен в личния хербарий от инструкции за навременна намеса.
Хвъркат, олекнал от изначалното предателство ще намериш топли ширини в кукувото лято и изпран от робското ежедневие, ще инкубираш порочни мисли. Къде обаче е жертвата? Ще заблееш огорчен, че слънцето пече ужасно, че небето е високо, че водата е далече, че…. оздравяваш от тежкия вирус на самосъжалението.
Изстуден, изтръпнал от мисълта за изначална отговорност, ще потърсиш в револвера си съдбовния куршум на сбъдването. И няма начин – клет във вярност към п(н)агона ще спреш матричното махало. Меланхолично, с погледа на плах мелез ще закичиш последният знак на своето оцеляване – кръстачката на твоето изсъхнало дърво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
