Тъжните размисли на една свиня

ТЪЖНИТЕ РАЗМИСЛИ НА ЕДНА СВИНЯ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

         Свинята Радка (така я наричаше нейният собственик) стоеше начумерена в своята кочина. Гледаше неподвижно в една точка. От време на време забиваше изящната си зурла в пшеничната каша и похапваше апатично. Не й се ядеше особено, защото четинести мисли глождеха едрата й глава...Тя си мислеше за това колко е несправедлив светът и хората в него. Е, някои бяха добри и любезни с нея, но това се отнасяше само за тези, които я хранеха, а другите...Те бяха лоши! Имаха претенциите, че са венеца на еволюцията, но съвсем не беше така.

         Ако някой тънък познавач на свинските души реши да влезе в полемика с нея, то тя би го разбила със своите железни доводи относно човешката принизеност и не твърде голяма величавост. Би донесла от девет кладенеца вода, за да докаже, че свинете имат своето достойно място под слънцето, а не да се гледат само за вкусното цър-пър на скара! Сега му е мястото да изложим в резюме нейните философски находки:

         “Хората се мислят за голяма работа, но аз смятам, че не е така. Те се мразят, те се убиват, унижават, крадат, лъжат...Те са груби един към друг. Когато видят някой дебел мъж или жена, те казват ехидно:”Тази/този пък, каква е свиня!”Защо трябва да използват тази дума, за да се обиждат?! Е, ние се храним лакомо и мляскаме, но това е така, защото нямаме ръце! А хората? Нима някои от тях не се хранят като нас? Нали се правят на много велики? Защо тогава те ни подражават? Защо се принизяват до нашето ниво?

         Обиждат ни хората,като казват, че сме мръсни създания! Да, мръсни сме, защото нашите стопани са мърлячи. Те не ни мият кочините. Само ни тъпчат като...прасета, каквито сме си всъщност. Искат да натрупаме масчица, за да хапват сладко с червено вино, а после се...освинват! Тук съм пряма и не се страхувам да кажа истината на тези хора. И веднага ще добавя: Ние сме мръсни само отвън, а хората са мръсни отвътре! Душата им е черна и мръсна и никакви почистващи препарати не могат да я измият!

<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" /><?xml:namespace prefix = w ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:word" />         Ние, свинете, понякога се караме за ядене, но това е вроден инстинкт за оцеляване. А хората защо се карат и си дърпат кокала от устата?! Защо всеки иска да докопа по-голямото парче само за себе си, а другите-яли ги вълци! И при тях ли е инстинкт да се лъже и мами, за да имат повече материални блага?! Нима ще ги носят в гроба? Е, нашето е ясно – чака ни хубаво наточен нож! Даваме живота си за велика кауза – да е пълен коремът на хората, да има вкусни наденички и деликатеси. Ех, съдба!”

     - Радке! Радке! Ела! Нося ти хубава помия!

     - Животът е хубав! Грух-грух! Мляс-мляс!

11.04.2004 г.