За природата и любовта

 Денят беше тих и спокоен.Слънцето огряваше планината,но въпреки това не се усещаше горещината. Тук в подножието на върха сякаш си правеха среща зимата и лятото. Зимата със заснежените си върхове и кристално чистият,леко студен въздух,а лятото с пищната зеленина наоколо.В края на полянката заобиколена от дървета се намираше малката хижа, в която винаги идваха Ева и Дими.Тук можеха да се почувстват истински сами,далеч от суетата и мръсотията на града,от пошлостта и лицемерието на хората.Нямаше никаква връзка със света,освен мобилният телефон и колата с която бяха дошли.Денят минаваше бавно,но това нямаше никакво значение,защото тук времето спираше.Ева не забелязваше това,защото всеки път откриваше нови и нови неща.Или може би природата искаше да и покажевсичката си красота събрана на едно място.И всеки път успяваше.Преходите ставаха по- дълги,а когато се върнеше, на лицето и грееше онази загадъчна усмивка,която само тя притежаваше.Дими не я питаше къде е била,защото знаеше че това е нейното лично време.Но пък се беше приготвил,когато се върне да почувства,че я е чакал.Вечерта дойде сякаш от нищото.Ева и Дими не забелязаха, залисани в непринуден разговор на чаша чай.И едва когато последните лъчи на слънцето се скриха зад отсрещните върхове,влязоха вътре.Там ги очакваше приготвената вечеря. Камината гореше и създаваше допълнително уют в стаята.Ева разказваше за всичко видяно,но го разказваше така сякаш повторно се връщаше там.Но този път не сама,а с Дими.От това,а и от изпитото вино гласът и ставаше все по-приглушен,а погледът по-отнесен. Само очите и... Очите на Ева блестяха с онзи блясък,в който Дими се беше влюбил.Неусетно се озоваха на леглото.Дими започна да я целува леко и нежно по шията и рамената.От време на време сменяше целувките с леко посмукване.Дрехите падаха една след друга,целувките ставаха все по-настойчиви.Ева почти не говореше.Беше се отдала на мига.Ръцете и рошеха косата му,а устните и издаваха приглушеният стон на чувствена жена.Внезапно Дими спря.Сякаш се беше наситил. Стана,отиде до масата,наля в чашите от леко изстуденото вино и се върна при нея.Когато Ева отпи, няколко капки се стекоха по брадичката и гърдите и.Дими отново избухна,но този път с дива страст сякаш я любеше за първи път.Устните му обхождаха цялото и тяло,но най-напред намериха онези непокорни капки,които го бяха възпламенили,а ръцете му повтаряха техния път.Неочаквано той се спусна и по-надолу,отиваше към пръстите.Дими ги поблизваше леко и това отначало предизвика лек гъдел в нея,но много скоро и хареса.А той започна да се връща обратно докато не стигна до онова прекрасно място,което беше събрало аромата на всички красиви цветя от вън.Поспря се за малко за да го усети и после нежно, с върхът на езика го докосна.Тялото на Ева потрепера сякаш от студ.Дими я погледна и видя в очите и молбата да продължи.Той продължи,докато не чу нейния вик.Но не от болка,а от удоволствие неизпитано до тогава.Дими се надигна и легна до Ева на леглото. И се любиха тихо и спокойно както го могат само тези,които се обичат.Изморени и доволни заспаха неусетно.Ева сгушена в прегръдката на Дими,търсеща закрила в съня си.Утрото ги посрещна слънчево и ведро за да им покаже,че ги очаква още един прекрасен ден.                                                                                                       <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />