ЗАЩО?
Наскоро един човек ме по пита, дали аз се радвам за това,
което съм и за това, което съм постигнала,а аз.... аз просто
седях и го гледах в очите... после заплаках.
Плаках много, плачех, защото... не само не знаех, дали съм
доволна, от това, което съм, а и ... хм... :) беше по-страшно-не знаех коя съм.
Съсипващо!Даааа...Тотален погром.
Чудно.Чудно, защо ли когато всичко около нас е наред , ние
просто продължаваме.Не гледаме какво става около
нас,просто... обръщаме внимание, САМО на личното си
щастие.
Не е ли жалко?Не е ли глупаво, да си задаваме такива въпроси, само когато... НЕ! Hие дори не си ги задаваме сами, трябва НЯКОЙ да ни попита.... жалко, наистина?
Защо,чак когато започнат да ни се случват лоши неща
започваме да мислим и за чуждите проблеми?Защо коагато
плачем, трябва да сме сами?Защо тогава,когато се смеем също не се
отделяме ?Защо една дума може да обърка всичко и защо ни трябват хиляди други, за да ПРИТЪПИМ ЕФЕКТА й?Защо
задаваме въпроси, щом може и да не получим
отговор?Защо,започваме връзка, след като знаем, че все
някога, ще я приключим?Защо заспиваме, като ще се събудим? И най-важният въпрос"Защо живеем,щом някога ще умрем?"
Правиш ..правиш всичко, готов да дадеш и сърцето си.
Даваш,даваш, даваш, а не виждаш ответ.Искаш, но няма.Не
срещаш от чуждата топлота.Виждаш само тъмната страна.
ЗАЩО?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вержи или Жежи Всички права запазени
(6)
