Звезда

Заваля тихо. Небето беше мрачно и черно като този ден в душата, в който тя се прости с любовта! С голямата, майчина, чиста и неподправена любов... с тази любов, която бе хранила и носила в сърцето си през всичките тези 19 години! И как минаха тя не разбра, поела кръста на плещите си сама, преборила се с живота. Ех, поне така си мислеше до онзи ден, когато изтръгнаха сърцето от гърдите й и го разбиха на хиляди късчета! Парченце живот, миг... светлина, кратка радост, заблуда. Започна да се смее, отначало тихо, а после смеха й премина в  плач, превърна се в гъргорене, а после в ридание. Крехките и рамене се разтърсиха в гърч! Сподавен вик се изтръгна от сърцето й. Пред нея лежеше купчина снимки - стари, измачкани... пожълтели... Ето я тази... розова малка главичка, любопитно надничаща зад бялата пелена... щастлива майчина усмивка... любов... любов, която тя с радост изпита, с която остави мечите си и отдаде цялото си време, всеотдайност и грижи на малкото вързопче, което бе толкова безпомощно! Започна една безмилостна борба. Не беше силна, но стана, наложи си... заради него... отгледа го с любов, с добрина, с търпение и всичката майчина обич и ласки, която крещящата й за нежност душа бе готова да даде. Погледа й падна върху друга снимка: първи учебен ден... толкова отдавна и все пак като че ли бе вчера. Букет от красиви цветя, любознателен поглед, усмивка... Ден подир ден се заниза така, в миг от безкрайност... дойде абитуриентската вечер... усмивки и много щастие, колко любов, колко разбиране и всеотдайност имаше в погледа му, благодарност... красиво, младо момче... руса коса със малко тъжни, зелени очи... черен костюм и бяла копринена риза...

Той бе мечтател. Вечер с часове седеше и гледаше звездното небе обсипано със звезди и се питаше хиляди въпроси... мечтаеше да полети, да бъде сред тях... и може би щеше... ако... Господи! Болка проряза сърцето й! Онази вечер... проклета да е, защо ли го пусна?... Но той бе млад... и толкова искаше да се забавлява... Качили се на хижата, компания – няколко приятели и 2-3 момичета... позабавлявали се и решили да отидат на хълма, за да гледат небето, звездите - там той се чувстваше сред свои. На моменти тя просто имаше чувството, че това дете не е за този свят! Тръгнали... всички в колата... някои останали да почиват изморени, но... той не бил сред тях. Малко преди хълма изскочил камион с бясна скорост... не са могли дори да реагират. Единствената възможност била пропастта от ляво... На другия ден отидоха да ги приберат. Тя не искаше да повярва, крещеше, плачеше... прегръщаше окървавената глава и ридаеше. Този ден се бе превърнал в най-черния в живота й... изгуби смисъла... изгуби вярата... искаше само да умре, за да може отново да бъде със своето мило и сладко момче... Запрати чашата в стената. Искаше да се напие от мъка и да забрави... да се събуди от този грозен кошмар и да чуе милото: "Добро утро, мамо, как спа?". Но тази сутрин така и не дойде отново. Вместо нея бе грозна, глуха и мъртва тишина...

Живот... защо, Господи - питаше тя и не разбираше, защо тази невинност и чистота... защо? Плачеше и викаше... остана без глас... зашепна молитви... и тогава проблясна в съзнанието й. Стана и излезна на балкона, който сега и се стори по-празен и тъжен от всякога. Колко безброй вечери бяха прекарвали, гледайки звездите... и сега ги погледна... през сълзи... замъглена картина... Вкопчи се в парапета и остана така, загледана в черната бездънна яма, която й го отне. И все пак... тя нямаше чувството на пълна загуба. Имаше чувстото че бе гледана... ето там, от онази ярка звезда... като че ли светеше с чуден блясък, по-ярко и по-топло от другите. И сякаш, сякаш и се усмихваше... Тя като че ли чуваше един глас в ушите си: "Мамо, не плачи... аз съм добре... а тука е толкова красиво и хубаво... аз съм щастлив... докоснах мечтите си.... и прости ми, че сърцето грижовно разбих...". Тя изкрещя и се свлече на студения цимент, вкопчена в парапета и гледаща небето, това измамно и подло небе... защо и го отне? Защо?!... Не намери отговор... Това, което знаеше, бе, че всичко беше една голяма лъжа... А една огромна звезда грееше умолително над нея...