Звезден мир

Звезден мир<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

1. В началото

Аз съм Роберто Дан, или просто Роберто, от Земята. Роден съм в малък град в провинция Холандия. Мисията ми е да съм дипломат. Бях човекът, който трябваше да подобри отношенията между пет спорещи страни. Но как започна всичко?Какво породи  конфликта?

На една далечна планета, извън пределите на Слънчевата система се срещнаха пет разумни раси. Срещата не беше обичайна и не се осъществи по едно и също време. Тя се състоя в продължение на няколко века. До този момент човечеството и троингите владееха неголямата планета Нерст. На площта и бяха разпределени градовете и на двете раси. Владенията бяха наравно поделени и двете страни никога не предявяваха претенции към територията на другата. Малката планета не се открояваше, нито с разнообразен живот, нито с многобройни водни басейни и заблатени местности, където животът  да кипи с пълна сила- както бе случаят с Декант- планета в междузвездието Орион. Тя обаче имаше нещо което всички материални светове търсеха: това беше енергията. Енергия във  всякакъв вид и форми! Но най-причудлива беше тази в една мина, която земните жители откриха. Тази енергия беше с такава мощ и сила, че можеше, да погуби цялата вселена. С нея човечеството можеше, да прави каквото си пожелае. Дори се изследваше, дали тази енергия е възможно, да премине през веществото като нож през сирене и да проникне през друг свят, в който материята не е под такава форма, в която ние сме свикнали да я използваме.

Тази енергия имаше свойството, да пробива дупка в време-пространството и да направи тунел, в които товарните лайнери се предвижваха, вместо за светлинни години, буквално за светлинни часове. Освен това тази енергия превъзхождаше, всичко материално което беше познато до този момент. Можеше, да се съхранява дори и в бутилка от стъкло. Да се контролира беше елементарно и същевременно беше унищожително мощна. Ако урановите мини бяха предимство, то тези мини бяха просто всичко, за което човечеството бе някога мечтало. Само за няколко години чрез тази енергия се разработи биомеханичен експеримент, при който клетките не можеха да стареят и „дефектът” смърт вече около повече от сто години не съществуваше. Въпреки всичко имаше фактори който причиняваха фаталния край и те не можеха да бъдат предотвратени. Радиацията беше една от тях; различните болести; но най-вече смъртта причинена от войната.

Всичко започна, когато две нови раси се появиха на небето на Нерст. Фукия бяха враждебно настроена раса от около милиард същества, наподобяващи мекотели, или по точно октоподи, но с доста развита биомеханична и бионервна система. Владееха  територии оттатък неясните мъглявини в галактиката, много близко до нейното ядро.

Те търсеха „петият елемент”.А този елемент на практика не се намираше, но според техните теории, този елемент би било невъзможно да не съществува. Те търсеха нещо повече от този свят, път към друго измерение, към антигравитационен, или антиматериялен свят. Те бяха изследвали една пета от галактиката и техният опит в това отношение беше изключително важен. За съжаление, те не само че не споделяха натрупаните знания, но и крадяха чужди. Знаеха, че в мините има енергия, която може да преобрази вселената и че не могат да я притежават току така. Затова успешно привлякоха Траянците- мощни почти като камъни, поне на външен вид: огромни, почти три метра високи, едри, подобни на зверове, изглеждащи по фигура на хората, но с изключителен интелект. Военна раса, която поддържаше войска, почти изцяло само от роботи - машини с интелект, приближаващ се до този на самите траянци. Техните мега политни военни машини само за няколко дни се разположиха около орбитата на Нерст.

 Тогава поради незнайни и до днес причини Траянците насъскаха Троингите срещу нашите колонии на планетата. От разправата водеща се все още по мирен път, се възползваха Фукия и завзеха парцел от планетата. Там те дебаркираха, като военноморска сила на малък остров. Траянците, обаче разбраха, че Фукия ги мамят и застанаха на наша страната, като ги обявиха за свой враг.

Бързо след тези събития, се изгради двуполюсен модел на поведение. Фукия се съюзи с троингите, а ние с Траянците.

2. Петият елемент

Когато става въпрос за надмощие, могъщество, власт, това за всички означава само едно - прогрес. Нужно ли е прогресът да погуби материята, светът граден за хиляди, милиарди години еволюция? Дали има закономерност, която противопоставя силите, и длъжна ли е тя да увеличава силата си в еволюцията? Какъв е смисълът на прогресът? До какво ще доведе той в края на краищата? Необходимо ли е „предметът”, с който действа този прогрес да бъде толкова важен, че да унищожи материалният свят?

Да, само ако се замислим над това ще разберем, колко  сме нищожни пред вселенските мащаби. Колко ли още ни предстои да извървим, за да намерим смисълът на съществуването си? И дали този свят е само преходен, или е част от лабиринт от светове? Дали физикохимичната природа на вселената е много по-разнообразна, да съществува в хиляди други разновидности, които съществуват в другите светове и дали в действителност, това е реален свят, в който ние сами определяме своите действия и без действия, своите мисли и разсъдък, или просто това е програма в която участваме всички, без да можем да променим нещо в нея? Истината е това, което търсим всички. Истината за света, истина която може никога да не узнаем.

„Петият елемент”, както беше наречен от учените  на Фукия притежаваше тази енергия. Другите четири елемента: вода, въздух, земя и огън бяха известни от древността и съществуваха в равновесие, както по между си така и с петият елемент. Някой хора наричаха тази енергия„енергията на живите камъни”.На пръв поглед, тези мини не се различаваха, почти по нищо от останалите. В тях не се добиваше нищо по- особено. Имаше скали и ронливи пясъчници, но самите камъни притежаваха нещо, което не можеше да  се обясни, нито с физиката, нито с химията и прилежащите науки. Те притежават енергията. Тази енергия не беше обикновена. Тя се поддаваше на контрол и можеше да бъде възпитана точно като малко дете.

Що за енергия беше тази? От скалните парчета от която тя се извличаше, се установи, че те не бяха така просто устроени. Тези скали под микроскоп, според инженерите не се срещаха в останалата позната част от галактиката. Структурите от които бяха изградени не бяха тези от познатите ни форми до сега. Те нямаха нито молекулна, нито атомна структура. Квантовата физика не можеше да обясни устройството на тези частици. Те нямаха планетарния строеж на атома, нито вълновата функция на електроните. Да не говорим, че те нямаха ядро! Имаха неутрони и някакви квантови частици, които се движеха хаотично без да бъдат привлечени от ядро или подчинени на други магнитни сили. Хаотичната структура имаше някакъв параметър и материята, която беше образувана от тях, имаше причудлива форма. Тази форма имаше свойството, да се мени. Налягането в тези структури беше неимоверно голямо и тази сила се контролираше от още неизследвани структури и функции на ,,пълзящите скали’’.Точно те контролираха енергията. Те се само синтезираха, като в зависимост от влиянието върху тях се отделяше различно количество енергия. Един камък можеше да захрани цяла планета с електричество за милиони години напред. Ако във вселената съществуваха чудеса, то това бе едно от тях.

3. Конфликтът

След направените съюзи, подкрепени с договори, двете страни изчакваха момент, в който едната страна ще наруши споразумението. Въоръжението на силите ставаше от ден на ден все по-мощно. По границите на съюзниците, на малката планета се струпваха военни сили в огромни количества. Мините се обграждаха от тези така наречени  знаменити сили.

Повод за конфликтът, който всички очакваха, беше едно изказване на императорът на троингите Платцт. В обръщението си призова всички жители на Нернст да обърнат голямо внимание на речта му.

„Днес, (говореше на своя език, а универсалните компютърни преводачи превеждаха на необходимите езици) когато вселената е на прагът, на разкриването на същността за истината, едни същества притежават ключът към тази истина. Ние обаче знаем, че този ключ не трябва да бъде в техни ръце. Необходимо е, всички ние да можем, да управляваме силата му. Всеки има нужда да живее и всеки трябва да е равнопоставен с останалите. Тази равнопоставеност е разрушена. Те си играят с нас. Те знаят, че ключът ги прави недосегаеми, че  материята ще им служи, а времето просто е една променлива, с която те ще направят вселената тяхна. Ще оставим ли ключът в ръцете им? Ние не сме ли достойни да знаем истината, да притежаваме както времето, така и материята? Това не е въпрос само на решимостта за влияние на тези които създават, това е глобален проблем, обхващащ разумът и знанието, защото няма нищо по важно от тях за нас  разумните раси. Ние сме и ще бъдем заедно. В противен случай, алчността на тези същества, ще бъде наказана от тези които са онеправдани.”

Така започна всичко. Тези същества бяхме ние- хората. Ние се нагърбихме със странната за нас решимост. Изборът, който беше необходимо да направим, бе изключително сложен по своето естество. Решението не беше лесно. Ако бяхме дали на някой друг тази власт, то силите щяха да се изравнят, а може би дори да се наклонят в нечия полза. Но ако съхранявахме енергията само за нас, щяхме да търгуваме с нея и щяхме да се превърнем в нещо много коварно и зло за останалата част от галактиката. Как трябваше да постъпим с този казус- въпрос и отговор с повишена трудност?

4. Изненадваща атака

Докато земните ръководители обмисляха постъпките си, една мощна армия нахлу в системата. Свръх технологични чудовища нападнаха изненадващо земните мини. Наричаха себе си Аркси. Те знаеха за енергията. Когато започна атаката им, те нападнаха цялата планета. От тук повод за война намериха и Фукия и троингите, които се защитаваха от пришълците Аркси и в същото време се        възползваха от случая и нападнаха Земната армия. Войната ставаше все по ожесточена. Поразени бяха по- голяма част от главните минни центрове. В крайна сметка изненадващата атака раздели съюзниците и в  своето безумие всеки един от тях воюваше срещу другия. Пет военни флага, пет противника един срещу друг, това наруши спокойствието в тази част на галактикатаa.

Войната продължи много дълго време. На планетата не остана камък върху камък. Всичко беше изпепелено. Военните действия унищожаваха  всяко населено място. Машините продължаваха да се сражават по между си.

В краят на десет годишната епопея един приятел ми разказа за временното примирие, няколко седмици преди то да бъде подписано. Този приятел се казва Томик Слай.

,,Небето  беше сиво’’, спомня си той.,,Беше много сиво, с плътни тъмно кафяви и сиви облаци. Беше сухо. Летях над малки планини. От всякъде на повърхността се виждаха огньове, пламъци, които димяха и замъгляваха планинските възвишения. Летях със Сратум ТТ. Тези машини бяха подобрение на КК тридесет Сигма.. Противовъздушната отбрана на Фукия работеше безотказно. Помня как отрядът, с който действах над низината Лучия, седмица преди това бе разгромен за секунди. Благодарение на ловкостта си и късметът си се спасих на косъм от смъртта.’’Така той започна своя разказ. 

,,Пилот Слай–ми казаха в слушалките–отправете се към Иритинските възвишения. Подчиних се на заповедта. Знаех, че ще ме чакат още инструкции, след като пристигна на зададеното от командирите местоположение. За щастие до този момент,     оставаха  към десет минути полет на изток. Облаците закриваха сивото небе. Ужасът от смъртта цареше навсякъде. Цели армии с ботове, или живи военни единици, бяха разплескани по повърхността на стръмните, скални склонове. Мрачната картина беше пълна. Поради липсата на светлина, можеха да се виждат само светлосенките. Внушителността беше допълнена с крясъците на все още малкото оцелели. Опитвах се да не мисля за това. Просто си затварях очите и мислех за хубави неща. Знаеш- за жената, децата , за къщата в Амстердам, имението в околностите на Ниймеген.Исках поне за миг да не мисля, за това което става на повърхността...В небесата огнените кълба се  издигаха на стотици метри. Летях и цепех въздуха, но ми се искаше , да съм едно огнено кълбо. Да бъда изпепелен може би. Странно, но исках да бъда част от тази трагедия. Когато станах военен пилот, мечтаех да ширя сред спокойни места с нетрадиционен пейзаж, но обстоятелствата налагаха, сега да бъда тук и да защитавам  интересите на хора, който не биха мръднали и пръста си заради мен. Така като се замисля, може би трябваше да се опълча, не срещу Фукия, а срещу управлението на земните колонии. Може би и поради тази причина, сега аз ти разказвам този малък епизод от премеждията си там. На време се отдръпнах от поредната касапница. Излетях към откритият космос. Дезертирах. Радвам се, че го направих. Добре, че ти се застъпи за мен. В битката в която ме пращаха не е имало и един оцелял. След това дойде ти.

5. Примирие

От този момент нататък, щеше да бъде много по сложно, защото за да запазим мирът, щеше да бъде десетки пъти по трудно, отколкото да продължим тази безсмислена война.

Само за няколко дни страните в звездният конфликт  се споразумяха да подпишат временно примирие. То щеше да продължи няколко месеца, докато военните сили не възстановят позициите си на фронтовата линия.

Това временно примирие продължи почти година, в която имаше време, да се построи и да се изведе в орбита около Нерст космическа станция. Лидерите на петте могъщи политически сили решиха, да изпратят по един преговарящ за мир и условията при който, той да бъде подписан, на тази станция, в последствие наречена ,,Звезден мир”.

Земята и нейните колонии реши да се представи на тези преговори чрез мен. До този момент аз бях един от многобройните незначителни представители на юридическото право. Вече членувах в конгресменската пред листа. С това си право, можеха да ме изберат от хилядите кандидати, които желаеха, чрез подписването на мир, да се издигнат в йерархията на системата. Именно противоположните ми ценности доведоха до там, че да бъда избран пред тях. Не исках пари, или власт, или известност, а само мир. Макар да не ми беше позната войната, чувството за унищожение ме караше, да търся начин, чрез който да помиря неприятелите. Това  като че ли бе дарба, която беше вродена. Търсех истината и все още я търся. И един от въпросите който си задавам и не мога да си отговоря, е , що е това да погубиш, нещо което еволюционния преход е градил с милиони години? Защо трябва да се руши, а не да се гради? И в крайна сметка какъв е смисълът на този  преход на еволюцията и има ли тя край? Има ли край вселената? А ако няма, какво всъщност е предназначението на материята и енергията на единството в природата? Нима всичко е случайност и ако няма смисъл всичко това, тогава на къде трябва да върви и какъв е пътя? Енергията се изтощава, а материята е в малки количества. Което навежда на мисълта, че не е случайност, но не е  и експеримент. Ала ако се управлява от нас, вселената зависи ли от многобройните прогресиращи единици, които управляваха както енергията, така и материята в пространството. Единственото което не владеят е времето, предполагам, че то не може да се владее. Има едно нещо което е  много по-важно. Без  него светът не би могъл да се движи, да прогресира и съответно да изглежда по този начин, по който изглежда в момента. Каквото и да е то, ние го наричаме енергията, но без него не бихме съществували. И тук идва и моята роля. Мир и енергия, или как да  съчетая неравноправието. Това не можеше, за съжаление да се осъществи. Беше необходимо да намеря начин!

Когато пътувах към орбиталната станция, знаех че ме чака една трудна мисия. Всеки щеше да настоява да бъде равноправен, не обезчестен и доволен от мира. Няма невъзможни неща! ,,Необходимо е да съм дипломатичен”, така си казвах.

Временният мир продължаваше твърде дълго време и ако преговорите минеха неуспешно, това щеше да значи само едно – война.

Пътуването със звездолетът мина успешно. Станцията беше пригодена точно за петте раси. Тя трябваше да бъде символ на мирното съжителство. Но дали щеше да бъде така, зависеше единствено от мен. Единственото с което разполагах е разумът. Лично се надявах, да срещна разумни и разбиращи ме същества.

На влизане в станцията група от военни ме придружиха до стаята ми и ми показаха това, с което те разполагаха. След няколко часа  през вратата нахълта един униформен и сложи на масичката пред мен един куп с папки и документи и нареди да съм подготвен, тъй като преговорите започват след два дни.

Не знаех какво ме очаква, не знаех как изглеждат и каква физиология имат. Не знаех как да реагирам. Книгите не даваха нищо конкретно  за тези същества.

За да провериш истината, не е необходимо да изхождаш изконните си ценности. Светът на истината не е толкова голям и обемист, но той е затворен. Не можеш да регулираш фактите. Не можеш да пренебрегнеш това което съществува. Заеманата психологическа  позиция за всяка индивидуалност е уникална. Тя противопоставя както нея спрямо обстоятелствата, причинени от причинно-следствената връзка, така и от други индивидуалности, също със своята уникалност. Когато мислех върху това, считах , че утрешният ден ще бъде, ден в който ще опознаем своите позиции. От тях и от индивидуалният характер на всяка една от расите зависи ходът на събитията да протече по една,  или друга посока.

След няколко часа заспах. Сънят ми беше изпълнен с разновидности на тези същества. Желанието ми беше да опозная нравът им. Трябва да зная, как да реагирам и да не правя излишни грешки. Трябва да постигна емоционално и психическо спокойствие. Мирът за мен означава много. Точно и конкретно бих могъл да кажа, че екзистенцията на съществата с разумен произход, които взаимодействат помежду си и причиняват прогрес, чрез които всички ние търсим единната и неопровержима истина. Агресията коята войната използва, води до пълно и безхаберно пилеене на енергия, която може да бъде оползотворена за цели, чрез който можем да ускорим прогресът и да изнамерим първоначалното. Значението на това което правим се състои в това дали мирът, или смъртта причиняват намирането на разумното. Ограничението на ресурсите е най- големият проблем, с който се сблъскват пазителите на мира. Спокойствието от това, енергията  да не  бъде пиляна напразно, дава възможността разумът да прогресира по-бързо, или може би това не  е така. Но от друга гледна точка мирът запазва животът, който чрез своята уникалност, дава възможност да има по-голям брой алтернативи за постигането на по-бърз и ефективен прогрес. Така че за мен лично по-важно  не е самият прогрес, а уникалността и индивидуалността на всеки един. За мен наличието на живот е по-важно от ефикасността на нещо, чрез което може никога да не достигнем до крайната цел на своето, безконечно пътешествие из дълбините на вселенската необятност.

 6. Срещата

Събудих се от автоматично настроената алармена система на атомният часовник, ръководещ като едно малко сърце времето на станцията. Трябваше да стана. Днес беше денят в който всичко започваше. Целият процес на главоблъсканици и противоречия, действие срещу действие... Исках сънят ми да бъде вечност и да има само спокойствие. Можех да осъществя този сън. Това зависеше само от мен.

Когато излязох от стаята, двама военни ме придружиха. Заведоха ме  в залата в която, щях да се срещна с преговарящите. Когато влязох все още нямаше никой. Седнах на един от столовете и към мен бяха прикачени уредите за трансформация на звука и  между галактическия преводач. Забелязах, че на кръглата маса не всички столове наподобяваха на моя. Това беше обяснимо с фактът, че всяко едно от съществата имаше различни физиологични нужди. Един от столовете дори приличаше повече на легло. Това най- вероятно беше столът предназначен за съществото от расата на троингите. Другите представители на Фукия и траянците, както и тези на арксите щяха да се разположат на останалите три места. За траянският представител столът беше огромен и здрав, а за този на арксите беше обвит  с помпи, а самият аркс, щеше вероятно да се появи в предпазен костюм.

След три минути според универсалният между галактически преводач, на който имаше и часовници в различни времеви интервали, влезе траянският представител.

Беше нещо неописуемо за мен. Гигантът влезе с размах. Тялото му, като че ли беше, изваяно от камък. Лицето му наподобяваше човешко, като изключим носа. Имаше големи сиви очи, които като че ли гледаха строго. Неясното му изражение ми показваше, че те  или не проявяваха чувствителност, или просто бяха твърде сурови и груби, за да изменят изразът на овалното си лице. Все пак не трябва да се забравя, че те бяха военна раса и в гените им  беше закодирана тази невероятна стриктност и безупречна дисциплинираност, която ги правеше твърде груби и безчувствени. След много малко време влезе и представителя на Фукия. Октоподоподобното същество, като че ли говореше нещо на своя език на двама от придружителите си. Поставянето на универсалните преводачи не бе дълго. В това време пренесоха и аркският представител, а троингът влезе  крачешком, замислен, както повечето  си сънародници.

Вече всичко беше готово, за мирните, така очаквани от всички преговори.

7. Първи минути

В самото начало всички мълчахме. Протегнах се и взех един от листите  пред мен. Универсалният преводач щеше да преведе всяка една моя дума и на четиримата представители в тези мирни преговори. Разбира се, съобразих, че е необходимо, да преценя всяко едно мое изречение. От този момент нататък, щеше да ме води разумът и интуицията. Щях ли да се доверя на тези си качества? Дали щях най-пълноценно да реализирам своя проект, мисията за коята мнозина мечтаеха? Всички беше в моите ръце и моята глава.

-Да пристъпим господа към  проблема и да решим успешно уравнението, заради което сме се събрали- започнах уверено с леко предпазлив, но въпреки това настойчив тон.-Първо искам да ви се представя, тъй като държа много на общителният тон на преговорите и юридическото потекло на всеки един от вас. Казвам се Роберто Дан. Земята и нейното правителство ми повериха, честта да водя тези мирни преговори. Първо искам да изразя личното си мнение. За мен мирът означава просперитет и прогрес. Това е важна стъпка към всеобщо стабилизиране и уравновесяване на отделните икономики. Светът днес се нуждае много повече от мир, отколкото това бе нужно вчера. Най-ценното на света е животът. Еволюцията се е ,,стараела” толкова много, за да достигне това съвършенство, а ние се опитваме да го унищожим чрез война. Ние не сме съдници на съдбата, а просто еволюционни пионки във вселенската длъж и шир.  

Арксът, след моето изказване, леко се смути и започна да бръщолеви с много висока честота на гласа, а преводачът ми превеждаше.

-Искате мир, а това че ни поставяте в неравнопоставено положение спрямо вас, не може да не отречете, че това е един вид надмощие и неправомерно властване  над другите раси. Нима вие единствени трябва да притежавате най- ценният енергиен източник в цялата вселена и да контролирате пространството и времето.

-Лично аз- опитах се да отговоря на представителят, който не пожела да се представи- нямам такива намерения. За това бе сключено това примирие. Ние ще разпределим по равно енергията за да няма ощетени. Но ако ви я дадем е възможно да я използвате неправомерно. Има вероятност да насъскате другите срещу нас, или лично да използвате енергията за военни цели. Както казах, ние най- малко искаме войната да продължи. Това би било пагубно не само за нас, но и за всички разумни раси, намиращи се на тази планета.

Така минаха първите минути от нашата среща. Те щяха да бъдат най- голямото предизвикателство на моя живот. Но зная че човек с цел, не е безпътен човек и след като знае на къде отива, знае че все някога ще стигне там за където е тръгнал.

8. Позиции

Когато се залових да следвам юридическо право, знаех че най- трудната задача е да изложиш своята позиция. Но още по трудно е тази позиция да не попадне в параметърът на позицията на опонента.

Заговори траянецът.

-Първо-каза скалистият гигант-да спазим етикецията и да се представим. Казвам се Ро Ат и отговарям за външната политика  на република Трая и Коа. Всички знаете че сме военна раса и народите ни преди тази война се биеха за империята на Фукия. Никога не сме проявявали претенции, към това което заедно завладявахме, но днес нещата стоят друго яче. Фукия са измамници и търсят начин да се измъкнат в друго измерение. Ако пък разделим тази драгоценна енергия по равно, арксите ще победят всички в една евентуална нова война, причинена от ,,неизвестен” конфликт. Преразпределението не винаги е правилно, но въпреки това, не може раса като човеците, да притежава единствена тази мощ. От друга страна не можем и да кажем кой ще притежава и кой не тази сила.

В този момент съзнах, че той е прав. Но как да реагирам- си казвах в този миг? Трябваше да променя начинът си на мислене, за да достигна до правилното решение.

-Искам да кажа,-произнесе встъпителните си слова Фукия-че сте до някъде прав. Ние Фукия нямаме личност, но психопространстото е изпълнено с мисли, които моите сънародници събират и сблъскват , за да достигнат до правилното решение. До колкото чух, обаче- повдигна едно от пипалата си- вие не обобщихте, какво всъщност ще стане с мините. Може би имате някакво решение, след като сте предпазлив до толкова, че да не давате контролът на енергията на никой?

Тези му думи проникнаха дълбоко в съзнанието ми. Достигнаха до своя епилог. В  главата ми се роди нова идея. Тази идея, трябваше да превърна в позиция и да я отстоявам.

-Може ли да предложа?

-Предложете-отвърна Фукия.

-Не бихме ли могли да затворим мините. В този случай никой няма да използва тази енергия. Охраната на мините ще се контролира и от петте спорещи страни днес.

-Изключено-отново се включи Арксът.-Няма да преговарям при такива неизгодни условия. Или всички ще получим равни части, или войната продължава.

Искрено да си призная, бях огорчен от тези му думи. Това може би беше единственият изход, за да се излезе от заплетената ситуация, но въпреки това опитът ми се оказа безуспешен. В това време, когато ние говорехме, троингът мълчеше. Може би , за него нямаше голям смисъл, да притежава най- могъщото средство във вселената.

Арксът и траянецът продължиха в безсмислени приказки и разсъждения, без да достигат до някакъв изход. Не предполагах, че ще срещна толкова упорита съпротива. Предполагах само и единствено, че тези преговори щяха да протекат много бавно, с изключителни затруднения. Мисълта, че все пак съм срещнал разумни същества ме караше, да вярвам в щастливият край на тази история.

След няколко часа свършихме със заседанието. Не беше оповестено никакво решение. Безсмислените разсъждения в края на дебатът ме накараха да млъкна и да се размисля. Как да противодействаш на противодействието? Може би решението бе просто, но единственото което ме спираше , е размишленията ми върху това да спазиш правата на всеки, като не ограничаваш неговата самоличност. Може пък просто да разсъждавах от човешка гледна точка. Трябваше да спра да мисля като човек, а да мисля и да взимам решения като тях. Тогава може би щяха да се почувстват в нокдаун и щяха да признаят както превъзходството ми над тях, така и моята позиция.

9. Атентатът

На другият ден вече се подготвях психически, за нова атака от страна на преговарящите, но нещо обърка нещата. Когато се насочих към залата за преговори, мощен взрив разтърси подът. Тътенът от взрива отекна бавно. Вибрациите наподобяваха земетресение. Целият космически лайнер се разтресе. Придружаващите ме военни веднага притичаха към края на коридора и се разделиха по други два коридора, намиращи се перпендикулярно на този. Останах сам за миг. Бях стъписан и не знаех какво да направя. Стоях безмълвно и не помръдвах. Това, което стана, беше толкова бързо, че не можех да разбера, всъщност какво точно се е случило. В този момент чувствах, че мисълта ми е изпразнена. Но в последствие, започнах да проумявам ситуацията. Разбрах, че това което се е случило беше вътре в самият лайнер. Първите ми помисли бяха, че взривът може да е причинен от техническа неизправност. Но след това си казах, че това е невъзможно, тъй като на борда, по принцип взрив от такъв тип, не би се получил. Не бях естествено много добре запознат с техническите параметри на гигантската машина, но бях убеден, че става въпрос , за нещо много по сериозно, което може би щеше да промени програмираният ход на събитията.

След няколко минути дойдоха моите придружители и ми изясниха ситуацията. Имаше направен безуспешен атентат срещу троингският представител. Когато разбрах новината, дори леко се зарадвах, след като чух, че е бил безуспешен атентат. Но може би нямаше да ми бъде толкова весело, след като голяма част от станцията, се управлява от земните войски и много вероятно беше да обвинят мен и тях в някакъв заговор. Не че ние нямахме основание за това, но предполагах, че никой благоразумен човек от екипажа не би направил такава провокация, към мирните преговори. Дипломацията е цяло изкуство и един атентат си означаваше продължение на войната. Подробности за него така и не разбрах, но каквото и да се беше случило, това промени изцяло събитията в настоящето.

Денят на днешните преговори беше отменен. Тогава имахме достатъчно време, за да си изясня грешките и да отсея, малкото на брой плюсове който изкарах. Те бяха против моите идея, а може би и против мирът. Всички тези ,,може би” бяха достатъчно красноречиво средство, за да се докаже, че целия този фарс беше като на кантар. Теглилките на мирът и войната се бореха коя да надделее. Но като дипломат и най-вече като хуманист, желаещ запазване на животът под всичките му форми, включително и разумните същества, не желаех война. Знаех че войната причинява изключително много разрушения и Конструктивния и характер беше в много малки количества, неоправдаващи нейният символ за прогрес на  властващите видове. Във всяка война загиваха живи същества, а агресията която ги водеше към смъртта на други, за мен бе непозната. Убийството означаваше само едно- край на нечий живот, който за в бъдещето е щял да бъде стойностен. А какво да кажем за машините и сградите, за всичката тази енергия, която се изхабява при смъртта на живата и неживата материя. Разруха, ето какво крие войната! Но тази разруха трябваше да бъде спряна, да бъде спряна в сърцата, в душите на тези същества, наричащи се благоразумни.

10. Борба за надмощие

Въпреки насилието породено от ужасяващият опит за убийство, водачите на правителствата  участващи в преговорите, отправиха апел за благоразумие и продължаване на преговорите до уреченият срок.

На следващото заседание в залата се събрахме всички. Този път троингът заговори:

-Аргументът на този който се опита да ме убие, трябва да е бил убедителен. Първо няма да се представям с истинското си име, понеже ще отнеме време. Просто ме наричайте Момомоптиктикт, или „преговарящ” на моя език. Това което се извърши срещу мен  е незаконно. Ако се разкрие виновникът, ще бъде екзекутиран, а расата от която е ще напусне тази маса и мирът за нея ще приключи, тъй като няма  да получи нищо.

-Но нали-подхвана представителят на Фукия-стана дума, че няма да разпределяме енергията.

-Ще разпределяме енергията-каза арксът.-Ние арксите ще отстояваме тази позиция.

Тези различия се превърнаха постепенно в борба между тези, който искаха да използват  енергията и тези които не искаха другите да използват енергията. Ро Ат се обади:

-Не искам да се разделяме и да се борим по между си. В моментът не сме на бойното поле, а сме на масата за преговори и не би трябвало различията ни да ни поставят един срещу друг. Необходимо е да сключим мир, чрез който да няма ощетени.

Може би Ро Ат беше най- мъдър от всички на преговорната маса и това, че неговата раса убиват за удоволствие, не повлияваше на разумните му постъпки, с които искаше да завърши преговорите.

-За благото на мира-продължи съществото-след като арксът не желае да си тръгне без енергията, нека му бъде предоставена, но ако същия я използва за военни цели, останалите четири страни  да сключим договор, чрез който ще се съюзим и ще отвърнем на ударът, ако въобще е насочен срещу една от нас. Същото мога да предложа и за атентатора срещу троингският преговарящ. При условие че напусналия масата на мирните преговори насочи войските си към нас, той мигновено ще усети какво е четири раси завладели половината галактика да го връхлетят наведнъж. Ако сте съгласни с тези първи две конкретни предложения, моля гласувайте.

-А ако има против- попитах?

-Решението не може да бъде прието дори и ако има един против. Това  все пак са мирни преговори и всички трябва да са съгласни с тях.

-Всички ли гласувате за предложението ми?

-Не- казах. Ще отхвърля първото предложение, тъй като казвате, ако има война, ще отвърнем. Защо война? Не искам война! Трябва ни мир, за по добри перспективи в бъдещето. Защо ни трябва това надмощие над останалите, тази власт? Защо е тази алчност и какво можете да постигнете с нея? Енергията не е най- важното нещо на света, а животът, който на преговарящият троингски представил, можеше да бъде отнет. Защо мислите че генетичният код заложен във всеки един от нас няма значение? Не е ли по-важно мирът в душите ни, мирът и спокойствието, което ни прави по щастливи? Не можете ли да разберете, че чрез агресия и смърт не постигате напредък, а само загубата от опечалените многобройни същества скърбящи за мъртвите, загинали по най-простоватият начин? Няма да се съглася с решението да се разпредели енергията. Няма да се подчиня  на надмощието и натискът, който вие прилагате над мен. Ще се боря само и единствено за мир и благоденствие. За това съм дошъл тук и лично аз няма да си тръгна без да го постигна.

Дадох им да се разберат, че не ще се предам толкова лесно и че не могат да ме спрат, след като съм с мисията на великите помирители, живели във вселената. Очаквам още битки на бойното поле на мира. Очаквам щастливият край, да настъпи за всеки един от нас и да няма недоволни.

11. Енергията

Преговорите продължиха след няколко часово прекъсване- земно време. До този момент споразумение не беше постигнато по нито един проблем. А и как да постигнеш споразумение, при случай, че  нито една от страните не се счита за загубила войната. До някъде всеки беше прав за себе си, понеже войната спря временно, при условие на равнопоставени сили. Никой не смееше да надига глас и да командва и да поставя условия. Всеки един от представителите знаеше, че това може само да доведе до продължаване на конфликта. Презентираните реплики вече бяха минало. В настоящето всеки отстояваше своята позиция и намеренията си за преразпределение на енергията. Може да се каже,  че тройнгът поиска повече от колкото му се полага. В началото по принцип мълчеше и нямаше никакви претенции, но това се промени и той удари контра. Заяви, че енергията иска да се преразпредели по равно, а след като не се намери атентаторът и причините и мотивите не са му изяснени, расата му и представителя и да напуснат  Нерст и да предадат цялата им полагаща се енергия на троингските окупатори. Това очевидно нагло предложение, бе отхвърлено от другите трима представители. Тогава си замълчах. Знаех, че всяка една моя дума, може да бъде погрешно разтълкувана и за това ги оставих, да спорят  помежду си известно време. Спорът на кой да бъде енергията се ожесточи. Всеки по различна причина поиска, или по-голям дял от мините и съответно енергия, или въобще мините да преминат  във владенията на конкретна раса, която да постави контрол над останалите. Траянският представител отново прояви разум и изказа мнение, че всеки един е равнопоставен пред другия и всеки един има право на равни дялове от енергията. Аркският представител продължи да протестира срещу равенството и показа на всички, че ще продължи войната при неизгодни условия за мир. Фукия показа, че енергията е необходимо зло. Без нея ресурсите на всяка една от расите, ще привършат за не повече от милион години, което би било пагубно за разумно съществуващите видове.                                                                                  Включая към тези тези и фактът, че все пак еволюцията ще ни промени всички, дори е възможно да се появят и нови разумно мислещи същества, който да процъфтят като видове и да погубят до тогавашно живеещите разумни раси. Въпреки това е необходимо да оставим след себе си много голям капацитет от данни, информация, технологии и проучвания, който не биха могли да се осъществят без енергия. Също подчерта фактът, че не можем да разчитаме само на енергията от звездите. Според   него енергията може, както да причини много бъдещи военни конфликти, така също необходимият напредък и движението на съществуващото. Оцени и факторът движение, чрез който енергията бива изразходвана, но само в полза на живите организми. Неговите разсъждения ме впечатлиха, но той пропускаше много важни моменти, които не беше оценил по достойнство. Все пак енергията движи вселената. Това обаче не е най-важното. За да се достигне до пълно усъвършенстване, вероятно разумните същества, доколкото те са разумни преценяват всички реални и не реални гледни точки и последиците от тях, те ще излязат извън реалността и извън черупката на материалния време пространствен свят, в който микро частиците образуват вселената по един неповторим уникален начин, като тяхното свързване ще доведе успешно до хиляди разновидности на материалния свят и ще преминат под друга форма, или в друго изменение, в което думата „живот” няма да има никакво значение. Така, че хилядите тонове информация, технологии и така нататък са най-важното средство, чрез което съществата се усъвършенстват. С други думи енергията не може да причини прогресът, а тя със сигурност ще е необходима за движението. А се знае и друго нещо, че всеки еволюционен прогрес достига все някога своя връх и след това, бавно и постепенно регресира, за да ни докаже сякаш, че вселената е неограничена и че тя има край и един ден ще се смали и ще регресира. А мислите на Фукия и арксите да преминат в друго измерение чрез енергията, като за тази цел те ще погубят вселената в нашата реалност, е правилна, поне за тях, тъй като всеки би искал да се спаси от гибелта и най-вече от гибелта на вселената. Може би паралелните светове са пред очите ни и само чакат да се пресегнем и да отворим вратите към тях. И може би, казвам  може би всеки един имаше основание, да счита че неговата гледна точка е най-правилна и че разпределението на енергията, би осъществило транзитното им  преминаване в друго измерение. И все пак да мислиш в перспектива не е правилен ход. Настоящето налага мирът. А ако има мир, не трябва да бъде разпределена енергията, което означаваше, пагубно действие върху икономиките  на съществуващите като цяло разумни раси. За да направиш такъв труден избор се изисква смелост. Тази смелост, която е изисквана от разумното, за да се осъществи правилното, което означаваше нож с две остриета, с който да оцелиш и да не се прободеш. За мен този избор може би вече беше направен.

Знаейки, че бъдещето ще бъде променено от моето решение си давах сметка, че ако ги убедя в моята гледна точка, разумната част от галактиката щеше да пострада. Енергията беше необходимо зло. Винаги сме можели да намираме в света както положителното, така и отрицателното. Но в случая тази отрицателност беше с положителен характер.

След няколко дни безуспешни преговори главните щабове ни определиха краен срок за преговорните въпроси. Ограничението във времето, щеше да ни притисне и всеки един от нас щеше да става все по припрян. Финалните речи може би щяха да са краят на началото, което трябваше да сложим, макар мисля не толкова успешния мир. Мислех за всичко постигнато и всичко не постигнато до този момент, за всички жертви, които се дадоха, за  да се достигне до този етап. Областта на мира беше окупирана от военни достойнства и храбри самоубийци. За да няма недоволни, равновесието което щеше да бъде постигнато щеше да донесе край на постоянните враждебни сблъсъци за надмощие на тази малка планета. Равновесието на силите и до този момент бе запазена, както на фронта, така и тук на масата на мира. Очаквах утрешния ден.

12. Финални речи

Като че ли неусетно доиде и краят на тези преговори, на които щеше да се реши съдбата на милиарди същества за хиляди години напред. Да решиш съдбата на толкова много същества от различни видове, беше изключително отговорно. Ако мирът не настъпеше сега всичко щеше да бъде напразно.

При влизането си в залата почувствах, че останалите вече са уморени от тези непрекъснати дебати и с нетърпение очакваха днешният ден да свърши и да се отдадат на заслужена почивка. Подготовката ми за днешния дебат не беше твърде голяма. Не се подготвях, а разчитах на интуицията си, да ме води в трудните моменти. Осъзнавах, че това което кажа, ще  е краят на този процес.

Чрез лотариен принцип  първи със своята реч, трябваше да започне троингът.

-Разбирам, че днес трябва окончателно да решим, дали ще подпишем мир, или не. Съгласен съм на каквото и да е условие. Важно за нас е подписването на мир, понеже сме изтощени от продължаващата война. Искам уважаеми представители, да знаете, че съжалявам за всичките си грешки. Нямаме абсолютно никакви претенции. Единствено искаме поне две трети от  настоящата територия на планетата да остане в наши ръце. Ние сме народи които не притежаваме в толкова голяма степен, качеството алчност, така че претенциите ни  са в рамките на допустимите стойности. Не искаме да притежаваме тази енергия, тъй като тя е порок. Дори с риск да бъдем унищожени и да нямаме, с какво да се защитим при една евентуална атака  отстъпваме правото си на притежание на енергията на останалите спорещи страни във войната. Ние желаем спокойствие и стабилизиране на международните пазари. Това са кратките и заключителни реплики от моя страна. Предоставям правото да се изкаже на следващият след мен.

Веднага след като троингът свърши, Фукия започна като вдигна пипалото си леко нагоре:

-Помирението преди всичко е на първо място за нас. Но все пак ние имаме изключително важна цел. Тя не може да се осъществи без петия елемент. За нас енергията в мините е от изкючително важно значение. Ние подготвяме много мащабен проект , в който при ваше съгласие може да бъде приет от всички вас и от расите които представлявате или сте. За това без енергия не можем да си тръгнем. Тя ни трябва. А ние не искаме никой да бъде ощетен, така че предлагам да преразпределим по равно тази енергия. Тя е просто необходимост. Без нея движението в космосът, ще става все така бавно, със скоростта на светлината. Не отхвърляйте моята идея. Естествено ние имаме и териториални претенции към планетата, но тях бихме уредили по- късно.

Завърши подобаващо Фукия.

-Не веднъж изтъкнах една или друга причина, поради което можем да сключим, или да не сключим този важен за всички нас мир.-каза във встъпителната си реплика траянецът Ро Ат.-Има много изходи след днешната ни среща. Но за  да бъде благоприятен изходът от евентуално сключване на  мир, трябва да съобразим обстоятелствата и бъдещите резултати от такъв мир. Условията при които  ще бъде сключен са изключително важни. Въпреки всичко не искам да има неравнопоставеност помежду ни. Искам да отбележа-спря за миг огромно същество- ,че от днешното ни решение зависи съдбата на хилядите от нас, които зависят от енергията. Вярно е, че всички зависим от тази енергия, но е вярно и също, че тя ни раздира и причинява борбата по между ни. Когато изгубим нещо, тогава ценим най-много неговата стойност. Енергията е нещо без което не можем да съществуваме, но ако трябва да се изправим пред казусът на мирът и спасяването на ценностите и борба между всички нас, заради енергията, бих избрал мирът. Макар, че вие като цяло си мислите, че траянците са войнолюбива народ, те биха предпочели мирът. Ние сме военни в сърцата си, на бойното поле даваме целият си потенциал и ние живеем заради войната, но ако трябва да погледнем разумното, не бихме постъпили така. Това, че да обичаш да убиваш е невероятно емоционално преживяване за нас, но смъртта не означава да победиш противника си. Ти си го победил на бойното поле, но неговата мисъл и умът му никога не може да победиш. И мъдреците от клановете ни знаят това. И въпреки агресията, емоционалното удоволствие от убийството, те изповядват учение в което използваме убийството само за самоотбрана, а не както беше до преди години, когато убивахме, за да отстояваме своите цели. Ние се научихме да опитомяваме непълноценни за съществуването ни качества. Всичко това ви разказах, за да покажа, че сме израснали като раса и че не желаем мирът заради самият него. Мирът не означава примирие. Да се уповаваш на примирието, от гледна точка на собствените интереси защитаващи оцеляването на вида, не е правилно. Светът не е логичен, а поредица от съвпадения и случайности. Ако относителността ни доведе до положение в което да бъдем  напълно безпристрастни, то ние не можем, да направим в повечето случаи правилният избор. Така че искам да ви кажа само, че  всеки в този момент гледа от своя гледна точка. Трябва да мислим глобално, а не за разпределение на енергията,  за надмощие над другите благодарение на енергията, движение в космоса благодарение на енергията, експерименти с изнамерваното на друго измерение, разкриване на тайните на енергията. От много значително естество е и фактът, че благодарение на енергията би могло да се намери желаната истина, благодарение на която ще прозрем своето съществуване. Но екзистенциялността на въпроса, е твърде теологична. Истината е много важна основа за нас, но тя не означава непременно погубване на живота. Невежеството не ни прави по малко ценни за нас самите. Ние виждаме това което ни позволяват сетивата и осъзнаваме това което мозъците ни преработват като информация. Проумяването и същността на възможното, е напълно необходимо за нас. Намирането на истината не винаги означава  и проумяването и, защото нагласата ни за света и вселената имат някакви предварителни рамки, в които мисълта ни и разумът ни е предубеден. Което още веднъж навежда на мисълта ни, че  сме същества, които не могат да бъдат безпристрастни. Не виждам смисъл да знаем нещо, което никога не сме знаели и никога не би ни липсвало, тъй като ние не го знаем. Затова под каквато и да е причина, не бих могъл да кажа, че ако се реши всички страни, да имат по равни части от мините, ще е правилно. Не очаквайте ,че не бихме започнали нова война, ако тя е причината енергията да разруши разбирателството помежду ни. Така че ако нито една от спорещите страни няма енергия, не би имало конфликт между нас. Мирът не е погубен, има надежда за мира. Ние заедно ще го създадем, без енергия, само с това което ни е необходимо да живеем. А това че е една от расите може да причини гибелта на вселената, още повече ме кара да мисля, че решението, да преразпределим енергийния ресурс е неправилна.

След тази „реплика” следваше малка почивка. И в този последен ден имаше разделение на гласовете. Направи ми впечатление силното изказване на траянецът и може би леката отстъпчивост, или примирение  от страна на троингът. Но ако не можехме да убедим другите две страни мирът, нямаше да бъде факт. Последно беше моето изказване и се надявах, че мога да пречупя агресивната позиция на войнствените империалисти. Речта на траянецът може би доста ми помогна и се надявах на успешно завършване на мирните преговори. След почивката арксът започна своята последна реч.

-Ще съм кратък. Това което искате е невъзможно. Вие искате мир без той да струва нищо. Всичко си има цена. Цената за мирът е енергията. А Ро Ат дори спомена, че е  необходимо да живеем с това което ни съхранява като вид, а то е енергията. Енергията се разпределя и всеки си тръгва доволен днес. Това е! Човекът Роберто Дан може да изкаже своето предложение и ако резултатът от гласуването покаже разноречие, ще се видим на бойното поле.

-Първо искам да ви поздравя за смелостта с която защитавахте своите тези, тъй като всеки трябва да отстоява своето мнение, което е стойностното-започнах с обнадеждаваща въздишка и привел глава.-За съжаление вашите позиции не са с еднородни мнения. Но това не ме е обезкуражило напълно. Зная че стойностното за всеки индивид е специфично и въпреки че днес сме само представители на своите преговарящи за мир раси, зная че ако действахте от свое име нямаше да се достигне до тук. Аз не искам да ви убеждавам в една, или друга теза, вие вече вероятно знаете моето мнение. И преди казах, че лично за мен, тези преговори не са свързани с моята раса, а и лично моето мнение изразено на основата на опитът. Преди да изкажете своя глас, помислете за всички убити, за нещастните, за агресията. Чрез убийството на индивидуалността убивате един талант с всяко отнемане на разумен живот, бил той човешки, троингски, траянски, аркски, или Фукия. Може би за вас животът няма толкова голямо значение, пред това да трупате финансови и физически мотиви, за да докажете своето всевластие и подчинението над останалите, но той е много по- важен от това. Самият аз съм претърпял хиляди несполуки и зная, че налагането на своята позиция, не винаги е благоразумното, а до колкото виждам тук сме се събрали разумни същества. Разумът в случая е необходим, за да важността на живота. Иска ми се да погледна от гледната точка на всеки един от вас. Например арксът: би ли ти било хубаво ако загубиш близките си в бой? Вероятно не. А ако дори не изпитвате никакви емоции, вие арксите  все пак губите нещо ценно в тази война. Ако да речем вземете енергията и след множество експерименти, по някаква случайност стигнете до процес, чрез който вашата раса , би могла да премине  в друго измерение, но само при условие, че разрушите настоящият вид на вселената, не бихте ли се почувствали сами на другото място? Не би ли било то безлично и безизразно? Не би ли заличило расата ви, само защото сте сами във вселената, или това място където се намирате и не би ли причинило това вътрешно самоизяждане? И не на последно място, ще заличите останалата част от вселената, ще се измъкнете от примката на настоящето, но ще се почувствате ли по- добре от това? Не мисля! И знаете ли защо? Защото съм го изпитал. А това което каза траянецът е абсолютно вярно за истината. Ние можем и без нея и без енергията на Нерст, можем и без войни. Ако питате мен аз бих желал войските на земната федерация да се върнат на Земята и никога повече да не воюват. За съжаление това също не зависи от мен, а от други хора, които си мислят,  че контролират света, но не  са прави. И  само се замислете, дали ви прави щастливи смъртта и агресията, или ви прави щастливи малките случайни събития наречени чудеса, които всеки ден ни се случват. И дали щастието се крие в енергията, или се крие в сърцата ни. Не е важен мирът между нас, а в самите нас, в душите ни, този мир, който ни прави щастливи, чрез който се радваме на всеки ден от живота. Този мир е съкровеното, сбъднато желание на всеки един от нас. Всеки би могъл да обича със сърце, да обича със разум и да прави добрини. Тези качества ни правят по хуманни. Мирът в душата е онзи мир, в който отсъства агресията, злобата и първоначалното, което е породило нещастието. Замислете се над това преди да направите този избор.

13. Пълен обрат

След последните си думи, предположих, че всичко е свършило. Това което казах ми се стори, че е недостатъчно. Искрено се надявах да изберат правилното за самите тях. Сега разбрах, че всеки един от тях има свой собствен психологически профил, със свое мислене, породено дали от командирите им, или диктувано от общо психологическо пространство на цялата раса. Най- важното което разбрах е, че различието ни сближава. Макар да нямахме много общи черти, усещах, че контактът направен с тях, е от изключително значение за развитието, каквото и да би било то в настоящето на нашите взаимоотношения, като различни видове, които не се борят само за своето оцеляване. Най- важното което видях, въпреки разноречията ни беше разумът. Разсъдъкът им се контролираше от действията, които те желаеха да реализират. Може би интерпретирах по различен начин техните постъпки, но предполагам, че и те бяха в същата позиция като мен. Те бяха уникални. А от това мирното ни съжителство да просъществува, ме караше все по-силно да се надявам, този фарс да има щастлив край. Знаех, че това за в този момент е невъзможно. Противоречията ни ни насъскваха един срещу друг. Лично за мен сполучлив завършек на събитията единствено можеше да бъде подписването на мир.

Гласуване явно беше доста труден избор за представителите, тъй като те разсъждаваха и преценяваха плюсовете и минусите твърде дълго време. Всеки щеше да гласува индивидуално за определена идея. Ако зависеше от мен щях да гласувам така като гласуват останалите, ако естествено има единодушие.

-Да пристъпим към най- важното за което сме се събрали-започна троингът- да видим дали днес ще подпишем мир. Както вече беше казано, ще решим съдбите на милиарди и милиарди за години напред, така че изборът днес, ще бъде счетен от поколенията, като най- голямото историческо събитие в тази част от галактиката. Гласувам за предложението на човека, който желае мините да бъдат затворени и да бъдат охранявани от петте спорещи раси. Това е за мен и за моята висша управляваща каста, най- правилният избор, даващ възможност, за мир в настоящето и подсигуряване срещу всевластието на определени раси. Нека да бъде положението на расите, такова каквото е било преди откриването на енергията на Нерст.

-Бих могъл да кажа,-започна Фукия сурово- че е справедливо да е сключи мир. Размислих над това, за това което се е застъпила моята раса и от нейно име бих искал да кажа, че това което ме накара да направя компромис е изказването на Роберто Дан. Той е в правилна посока в своите мисли. Това което каза олицетворява благоразумното, което би запазило мирът. За това и аз гласувам за решението на човека. Иска ми се да вярвам, че съм направил най-правилният избор.

-Ще се включа към това предложение,-започна траянецът-тъй като смятам, че това ще доведе до едно съжителство на расите, което би ни дало възможност, да построим мост на приятелство и мирно съжителство.

-Бих казал,- подхванах неохотно,- че  съм доволен до този момент от подкрепата ви. Желая да сключим  мир и ще го направя. За това ще гласувам за собственото си предложение. Нека мирът да не бъде само на хартия, или на договор, но да бъде и в сърцата ни.

-Гласувам против предложението- отряза арксът.

-Защо- попитахме вкупом?

-При условие, че не ни удовлетворяват условията, в случая липса на енергия, договор няма да бъде подписан.

В този момент влезе един от военните и съобщи:

-Намерени са доказателства за атентаторът. Съществото си призна, че му е било платено. Този който стой зад атентатът е арксът.

-Невъзможно! Този негодник ме е предал.-Извика арксът по свои си начин.

-Арестувайте го- изкомандва военният, а идващите зад него офицери, отведоха арксът, като преди това се разбра, че той не може да гласува и неговата раса няма право на глас при това гласуване.

-Защо го направихте?-Извиках аз.

-Защото това беше част от планът, който не успях да реализирам. При едно убийство, войната щеше да продължи и ние да спечелим цялата планета.

Ето как алчността води до погубване на всичко ценно, постигнато в дълъг период от време, а наказанието е винаги неизбежно.

14. Най-после мир

След като отведоха престъпникът, беше изготвена комисия, чрез която той беше осъден. Неговата раса се оттегли от планетата и като че ли щастливият край най-накрая беше факт.

В действителност в мига в който арксът се противопостави, предусетих, че всичко е загубено. След като и на този ден не беше изготвен мирен договор, щеше да продължат военните действия. Но за щастие, военните разкриха на време агресорът и го наказаха.

На следващият ден отново се събрахме и подписахме договорът за мир, като към него бяха поставени допълнителни клаузи, който не можеха да нарушат мирното бъдещо съжителство. Може би беше взет най-правилният избор. Днес победи разумът, но утре отново ще има противоречия и борба за надмощие. За това завещавам на своите последователи да бранят мира. Може би най- ценното в този живот.

15. В заключение

Беше постигнат мир. Започна възстановяване на планетата Нерст. Всички представители си организирахме празненство, нещо като парти, като всеки го празнуваше по начинът, по който  най-добре се забавляваше.

Дочух, че на Земята имало едноседмични празненства и много радостни хора, излезли по улиците, скандиращи моето име. Даже губернаторът на земята обявил тридневна почивка за всички. Други пък излизали с плакати и транспаранти с надписи ,,Победата е наша, защото има мир”.

А какво стана с мен ли? Продължавам да търся истината и смисълът на живота, да се чудя на енергията и на всички благини на този свят и да търся истината за сътворението и глобалните механизми, контролиращи вселената.

И в заключение ще изкажа мнението си, за това което съумях да сторя. Постигнах мир, но крехък. Мир който трябва да се брани всеки ден. Животът е една борба. Борба за надмощие и борба за оцеляване. Тези които се борят истински и носят  в себе си истината, те побеждават. А истината от своя страна е най-голямата победа срещу вселенската несправедливост, оная неравновесна константа, променяща времето, караща ни да оцеляваме, да прогресираме, или регресираме, да успяваме и да не успяваме. Зная само едно- енергията няма да бъде неизчерпаема, а потребността на висшите същества от енергия, става все по- голяма. Но съм сигурен, че ще бъде намерен изход. Това което ние довело до тук е стремежът ни към по добро, а алчността, злобата и всички останали отрицателни характеристики на психологическият профил, на което и да е същество от тази вселена, могат да бъдат изкоренени единствено и само с противоположното. Когато причиниш болка болката винаги ти се връща. Това е нашият свят, нашата вселена- поредица от правила и грешки, поредица от кръговрати и линейни безгранични пътища, поредица от избори. Така че равноправието в нашата вселена не съществува, поне за сега. Ти който четеш това можеш да го промениш, както и всеки един на тази Земя.

,,За звезден мир от авторът”

Този разказ се посвещава на всички онези, които са намерили упование в душевният мир, тези които са в мир със себе си с тези около себе си, за тези който са премахнали онази първична агресия, чрез която причиняваш само злини, и нарушават душевното равновесие.

Този разказ е и критика към алчността на хората и всички отрицателни качества, като отрицателни имам в пред вид тези качества и дори действия, които нарушават физическото и психическо спокойствие.  

Посвещава се и на тези който са тръгнали по трудния път на дипломацията.

Посвещава се и на империалистическият модел на управление и неговото негативно влияние върху световния мир.

Надявам се тези които прочетат този разказ да проумеят неговия смисъл, да си извадят поука и да не правят грешките на предците си, чрез което ще спомогнат за една революционна промяна в мисленето на хората. Надявам се да живеем в сложен свят, но без отрицателни качества. Надявам се да живеем в мир, надявам се!

Алексислав

Фантаст

Предговор

Преди да почна да драскам тези редове, мислех за много неща, но най-вече за значението на мира. Да мирът! В сърцата на хората винаги се е зараждало онова странно чувство, поне за мен- ненавистта. С него тръгват като заразна болест  злобата, завистта и омразата. Тези състояния на психологическото състояние, нарушават до такава степен разумното съзнание, че човек изпитва нужда да убие. Какво ли значи това? За човек като мен в който света няма агресия, това е нещо изключително непознато.