* * *
| Сърцето ми е износена дреха, която всеки ден късам и кърпя нощес и единствената ми утеха е, че ще я нося и днес. Очите ми са пресъхнали извори, не плачат, а пият вода от дъжда, но съм доволна, че всеки ден призори с тях още жадно поглъщам света. Устните ми-суха, изпечена глина и с лава от кръв всеки ден ги гася, но още са нежни и с тях не проклиням, а с обич целувам всяка част от света !!! | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Стефанова Всички права запазени
