* * *
Последна битка със себе ще водя,
в шепи събирам парченца от Любовта.
Кръв дланите ми обагря,
но с трепет, Любов, отново ще те съградя.
Пепелта от розите ти подарени,
в дланите ще я събера.
И с много нежност и Любов,
отново ще ги възкреся.
Букет от рози кърваво-червени,
до моето сърце ще ги допра.
И с целувка мила, нежна,
живот ще им вдъхна за вечни времена.
И с тиха стъпка ще прекрача<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
нашия храм на Любовта.
Ръце ще протегна към теб
и по име ще те призова.
И, ако в твоето сърце Любов гори,
своята Любов, на мен я подари...
Ако трябва с живота си ще я опазя,
но ще остане за вечни времена...
Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Иванова Всички права запазени
, хубав стих!
